– Годините си вървят, Ана-Грета – рече той накрая и я потупа по ръцете, които бе отпуснала на гърдите му.
– Така е, татко, вървят си – отвърна тя и го прегърна още по-силно.
После се отдръпна и каза:
– Хайде да подредим масата както трябва, става ли? Мама няма да е никак доволна, когато види как зле си се справил – засмя се тя и Херман не можа да не се усмихне в отговор. – Аз ще направя ветрилата, ти нареди приборите. Струва ми се, че така ще е най-добре, ако съдя по гледката – тя посочи късчетата салфетки, които се бяха посипали като конфети по масата, и му намигна.
– Наистина ще е най-добре – отговори й и се усмихна с благодарност. – Ще бъде най-добре.
– По кое време се очаква да пристигнат? – извика Патрик от спалнята на горния етаж, докато след забележката на Ерика обличаше нещо по-представително от дънки и тениска.
Доводът „Ама това са само сестра ти и Дан“ не бе имал търсения ефект. Щели да имат гости за вечеря, не било толкова трудно да се облече с малко стил.
Ерика отвори вратичката на фурната и огледа печеното свинско филе. Изпитваше угризения заради предния ден, когато се бе държала зле с Патрик, и за компенсация му приготви едно от любимите му ястия – филе, изпечено в бутер тесто, с винен сос и картофено пюре. Това му бе сготвила първата вечер, когато го бе поканила – първата вечер, когато се бяха… Засмя се на себе си и затвори вратичката. Струваше й се толкова далечно, а бяха минали само няколко години оттогава. Тя искрено обичаше Патрик, но беше изумително как ежедневието и животът с малко дете могат да убият желанието да се любиш пет пъти едно след друго, както бяха направили през онази първа нощ. Самата мисъл за толкова екшън в леглото я уморяваше. Сега смяташе, че да правят секс веднъж седмично е истинско постижение.
– Ще са тук след половин час! – извика в отговор и се зае с приготвянето на соса.
Тя самата вече бе сложила черен панталон и лилавата блуза, която й беше любима още от годините, когато живееше в Стокхолм, където имаше много магазини, между които да избира. За всеки случай си бе сложила престилка и Патрик подсвирна одобрително, когато я видя да се появява по стълбите.
– О, на какво са свидетели очите ми? Истинско откровение! Едно божествено същество с лек привкус на домашноткан шик и кулинаритет!
– Няма такава дума! – каза Ерика и се засмя, когато Патрик я целуна по врата.
– Вече има! – намигна й той.
След това отстъпи назад и направи пирует на кухненския под.
– Е? В подходящ вид ли съм? Или да се кача и да сложа нещо друго?
– Уф, ако някой те слуша, ще си помисли, че съм най-кошмарната съпруга на света! – Ерика го изгледа с изкуствена строгост от главата до петите, засмя се и отсъди: – Ти си същинско украшение за нашия дом! Ако и подредиш масата, може и да разбера защо изобщо се омъжих за теб!
– Масата. Само гледай!
Трийсет минути по-късно, когато точно в седем часа се звънна на вратата, и масата, и храната бяха готови. Ана и Дан чакаха на прага, заедно с Ема и Адриан, който направо връхлетя в къщата и започна да вика Мая. Малката им братовчедка се радваше на изключителна популярност.
– Какъв е този неустоим мъж? – попита Ана. – И какво си направила с Патрик? Наистина беше крайно време да го замениш за по-добър модел!
Патрик я прегърна.
– И аз се радвам да те видя, мила ми балдъзке… А как сте вие, двете мили гургулички? За нас с Ерика е чест, че сте успели да се измъкнете от спалнята и да ни отделите от времето си.
– Ах… – изчерви се Ана и удари Патрик по гърдите.
Но погледът, който хвърли на Дан, еднозначно потвърди, че Патрик е прав.
След това вечерта продължи много приятно. Ема и Адриан с удоволствие се занимаваха с Мая, докато не й стана време за спане, след което и двамата заспаха в двата края на дивана. Храната получи заслужени похвали, виното беше добро и изчезна от бутилките, а Ерика се наслаждаваше на това, че е заедно със сестра си и Дан и че така добре си прекарват. Не мислеха за онова, което бе останало зад гърба им, и водеха само незначителни разговори.
Изведнъж спокойствието им бе нарушено от телефона на Дан, който започна да звъни пронизително.
– Извинете, само да видя кой се обажда по това време – каза той и отиде да вземе телефона си от джоба на якето.
Намръщи се, когато погледна дисплея, явно не поз-наваше номера.
– Ало, тук е Дан. Кой? Съжалявам, не се чува, какво… Белинда? Какво…? Моля?
Пил съм, не мога… Викни й едно такси, веднага! Да, аз ще платя, когато пристигне. Само се постарай да стигне дотук.
Бръчката на челото му бе станала още по-дълбока. Изруга, след като даде адреса на Ерика и Патрик и приключи разговора.