За един кратък миг му се стори, че Шел ще откаже да си тръгне. Но той се изправи, наведе се над баща си и се загледа в него.
– Ти си ми баща и аз съм се примирил с това. Но кълна се, ако завлечеш сина ми още по-дълбоко, отколкото вече си направил, аз ще... – Той сви ръце в юмруци.
Франс погледна нагоре към него, срещайки спокойно очите му.
– Не съм завличал сина ти в нищо. Той е достатъчно голям, за да разсъждава сам. И сам прави своите избори.
– Както правеше ти ли? – отговори Шел горчиво и след това изхвърча навън, сякаш вече не можеше да търпи да стои в една и съща стая с баща си.
Франс остана седнал, усещайки как сърцето му силно бие в гърдите. Чу как се затвори входната врата и се замисли за отношенията между бащи и синове. И за изборите, които трябваше да се правят.
– Добре ли прекарахте почивните дни?
Паула отправи въпроса си към Мартин и Йоста, докато слагаше кафе в кафеварката. Те само кимнаха мрачно. И двамата страдаха от синдрома „понеделник сутрин“. Освен това Мартин не бе спал добре през целия уикенд.
Напоследък започна да се събужда през нощта, притеснявайки се за бебето, което трябваше да се роди след няколко месеца. Знаеше, че детето е желано. Искаха го. Много при това. Но едва сега осъзнаваше каква огромна отговорност е това. Ще трябва да наблюдава, да закриля, да се грижи за малкото същество във всяко едно отношение. Това прозрение го държеше буден през нощта, взрян в тавана, докато големият корем на Пия се повдигаше и спускаше в такт с лекото й дишане. Размислеше ли се, виждаше в бъдещето това, което познаваше от настоящето – оръжия, наркотици и сексуална злоупотреба, психически тормоз, скърби и нещастия. Нямаха край всички ужасни неща, които можеха да сполетят детето им. И за първи път се запита дали е достатъчно зрял за отговорността. Но вече беше малко късно за това. След няколко месеца бебето щеше да се роди.
– Какви сте свежарки!
Паула седна и опря ръце на масата, докато наблюдаваше Йоста и Мартин с усмивка.
– Трябва да се забрани доброто настроение в понеделник сутрин – каза Йоста, като се надигна да си сипе кафе.
Черната течност още течеше от каната, когато Йоста отдръпна чашата си и по плота се разля кафе. Той дори не забеляза, а просто върна каната на мястото й.
– Йоста – каза Паула строго, когато той обърна гръб на бъркотията, която бе направил, и отново седна на масата. – Не може просто да го зарежеш така. Трябва да избършеш кафето, което разля.
Йоста хвърли поглед през рамо към локвичката, която бе направил върху шкафа.
– Уф, да де, да – каза мрачно и отиде да почисти.
Мартин се засмя.
– Радвам се да видя, че има кой да те държи под око.
– Типично по женски. Винаги ли трябва да сте толкова дяволски дребнави!
Паула бе на път да каже нещо язвително, когато в коридора се разнесе звук, който не принадлежеше към нормалните звуци на управлението. Веселото бърборене на дете.
Мартин протегна врат с нетърпеливо изражение на лицето.
– Това трябва да е... – започна той.
Преди да успее да довърши изречението, Патрик се появи на вратата с Мая на ръце.
– Здрасти на всички.
– Здравей! – щастливо отвърна Мартин. – Виждам, че не те сдържа.
Патрик се усмихна.
– Ами, малката и аз си помислихме да се отбием да видим дали всъщност работите. Нали така, миличка?
Мая бърбореше щастливо и размахваше ръце. Сетне започна да се върти, за да покаже, че иска да слезе. Патрик я остави да прави каквото желае и тя веднага насочи нестабилните си крачета право към Мартин.
– Здравей, мъничка Мая! Познаваш чичо си Мартин, нали? Помниш ли как ходихме да разглеждаме цветята заедно? Знаеш ли какво, чичо Мартин ще отиде да донесе кутия с играчки.
Той хукна да вземе кутията, която държаха в участъка за в случай, че някой дойде с дете, което трябва да бъде занимавано известно време. Мая се зарадва на ковчежето със забавни и чудесни съкровища, което се появи в кухнята няколко минути по-късно.
– Благодаря ти, Мартин – каза Патрик, наля си чаша кафе и седна до масата. – Е, как вървят нещата? – попита и направи гримаса след първата глътка.
Бе му отнело само седмица да забрави колко бе ужасен вкусът на кафето в управлението.
– Малко мудно – отговори Мартин, – но имаме някои насоки.
Той разказа на Патрик за разговорите, които бяха провели с Франс Рингхолм и Аксел Франкел. Патрик слушаше с интерес.
– А Йоста е взел пръстови отпечатъци и отпечатъци от обувки от едно от момчетата. Трябва да получим тези на другото момче и след това да елиминираме собствените си отпечатъци от разследването.