– Ще го измислим. Все някак ще стане.
– Понеже имаш голям опит с влизането с взлом ли?
Адам се изсмя, но гледаше да не повишава много тон.
– Хей, правил съм куп неща, за които нямаш никаква представа – каза високомерно Матиас.
„Аха, как не…“, помисли си Адам, но не посмя да му възрази. Матиас понякога изпитваше необходимост да се прави на по-твърд, отколкото всъщност беше. Адам знаеше, че сега не е моментът да влиза в пререкания с него.
– Какво мислиш, че държи вътре?
Очите на Матиас светнаха, докато обикаляха около къщата, за да намерят прозорец или пролука, нещо, през което да проникнат вътре.
– Не знам.
Адам през цялото време се оглеждаше страхливо. С всяка секунда все по-малко му харесваше да е тук.
– Сигурно един куп готини нацистки неща. Представи си, че има униформи или нещо такова.
Адам ясно долавяше възбудата в гласа на Матиас. Откакто бяха правили онова домашно за СС, беше като обсебен. Четеше всичко, каквото намереше, за Втората световна война и за нацизма, а старецът, който живееше малко по-надолу на улицата и за когото всички знаеха, че е един вид експерт по Германия и нацистите, се бе оказал неустоимо изкушение.
– Може да няма нищо подобно – подхвърли Адам, но отлично знаеше, че опитът му е обречен на провал. – Татко казва, че бил учител по история, преди да се пенсионира, и със сигурност има куп книги и тем подобни. Може изобщо да няма нищо готино.
– Скоро ще разберем. – Очите на Матиас блеснаха, когато тържествуващо посочи един прозорец. – Погледни. Този прозорец е открехнат.
Адам установи със съжаление, че Матиас има право. Тайничко се беше надявал, че ще се окаже невъзможно да проникнат в къщата.
– Трябва ни нещо, с което да бутнем прозореца.
Матиас се огледа. Решението се оказа една прозореч-на кука, паднала от мястото си на земята.
– Добре, сега ще видим.
Матиас вдигна куката над главата си и се опита да я подпъхне под единия ъгъл на прозореца. Надникна вътре. Нищо не помръдваше. Прозорецът оставаше стабилен. Изплезил език, направи още един опит. Трудно бе да държи пръчката над главата си и в същото време да натиска. Усилието го напрягаше и той дишаше тежко. Накрая успя да вкара куката още един сантиметър навътре.
– Ще видят, че някой е влизал! – рече Адам със слаб глас, но Матиас като че ли не го чу.
– Сега вече проклетият прозорец трябва да се отвори!
С капки пот по слепоочията, натисна още веднъж и прозорецът поддаде.
– Да! – Матиас направи победен жест с ръка и се обърна развълнуван към Адам. – Помогни ми да се кача.
– Дай да видим дали няма нещо, на което да се стъпи или да се покатери човек, или…
– Дяволите те взели, просто ме повдигни, после аз ще те издърпам.
Адам покорно застана на пътеката и преплете ръце като стъпало за Матиас. Направи гримаса от болка, когато обувката на Матиас се вряза в дланите му, но я изтърпя и повдигна приятеля си.
Матиас се оттласна от сплетените ръце на Адам, улови се за ръба на прозореца и успя да стъпи на перваза първо с единия крак, а после и с другия. Сбърчи нос. Леле, как мирише. Наистина много гадно. Дръпна настрани щората и присви очи, за да надзърне в стаята. Явно бе попаднал в някаква библиотека, но всички щори бяха пуснати до долу, така че помещението беше потънало в мрак.
– Тук вони ужасно.
Обърна се наполовина към Адам, докато си стискаше носа.
– Гадно, а? – попита Адам от земята, с пламъче на надежда в очите.
– Аха, мамка му. Ама вече влязохме. Веселото едва сега започва! Хайде, дай ръка.
Пусна носа си и се хвана за перваза, а дясната ръка протегна към Адам.
– Ще се справиш ли?
– Много ясно, че ще се справя. Хайде.
Адам пое ръката му и Матиас го задърпа с все сила. За момент изглеждаше невъзможно, но Адам се хвана за перваза и Матиас скочи на пода, за да му направи място, при което под краката му се чу силно изпращяване. Погледна надолу. Нещо покриваше пода, но в тъмнината беше невъзможно да различи какво точно. Сигурно бяха сухи листа.
– Какво, по дяволите… – Адам също скочи на пода, но и той не можа да проумее какво предизвикаше пращящия звук. – Мамка му, как вони – рече и усети, че му се повдига от миризмата на гнило.
– И аз това казах – отговори доволно Матиас.
Носът му беше привикнал и смрадта вече не му пречеше толкова много.
– Дай сега да огледаме наоколо. Вдигни щорите.
– Ами ако някой ни види?
– Кой ще ни види тук? Вдигни щорите, мамка му.
Адам направи както му беше казано. Щорите се вдигнаха със свистене и пропуснаха остра светлина в стаята.