Патрик се почуди за секунда дали въпросът на Ерика не бе чисто риторичен, но тя очевидно чакаше отговора му и той разбра, че случаят не е такъв.
– Е, сега, като поставяш нещата така... Добре, пос-тъпката ми беше глупава. Но те дори не бяха проверили дали Ерик не се е срещал с някоя жена и толкова се вживях, че... Добре, глупаво беше! – завърши той неумелото си извинение. Прекара ръка през косата си, с което я накара да щръкне право нагоре.
– Занапред никаква работа. Обещай ми. Само ти и Мая. Да видя жеста с палци за съгласие.
Той вирна двата си палеца, като се стараеше да изглежда възможно най-убедителен и достоен за доверие. Ерика като че имаше и нещо друго на ума си, но после само въздъхна дълбоко и стана от стола.
– Е, добре, сладурче, нямаш вид като да си пострадала. Да простим ли на татко и да идем да се погрижим за вечерята? – Мая кимна. – Татко може да ни сготви спагети карбонара, за да се реваншира за днес – допълни Ерика и тръгна надолу по стълбите, като крепеше Мая на хълбока си.
Мая закима още по-енергично. Татковата карбонара бе сред любимите й ястия.
– Е, стигна ли до някакви изводи? – попита Ерика по-късно, когато вече седеше до кухненската маса и гледаше как Патрик пържи бекон и кипва вода за спагети. Мая бе настанена пред телевизора да гледа анимационно филмче, та възрастните да имат малко мир и тишина.
– Най-вероятно е умрял между петнайсети и седемнайсети юни. – Патрик обърна бекона в тигана. – По дяволите! – Беше пръснала мазнина и опари ръката му. – Адски боли. Слава богу, че не пържа бекона гол.
– Знаеш ли какво, скъпи? Съгласна съм. Късмет имаш, че не пържиш бекона гол.
Ерика му смигна и отиде да го целуне по устата.
– Значи пак станах „скъпи“, а? Помилван ли съм вече?
Ерика се престори, че го обмисля за момент.
– Не бих казала, но скоро може и да бъдеш. Стига карбонарата ти да се получи добра.
– А как мина твоят ден? – попита Патрик и се обърна към печката да продължи с готвенето.
Внимателно извади парченцата бекон върху домакинска хартия, която да попие мазнината. Номерът за хубавата карбонара беше беконът да е хрупкав, нямаше нищо по-лошо от разкашкан бекон.
– Откъде да започна? – въздъхна Ерика.
Първо му разправи за посещението на Ана и за проб-лемите й като мащеха на тийнейджърка. После преразказа случилото се в къщата на Брита. Патрик остави шпатулата и се втренчи в нея изненадан.
– Отишла си в дома й да я разпитваш? А старицата страда от Алцхаймер? Нищо чудно, че съпругът й ти се е разкрещял. И аз така бих постъпил.
– О, много ти благодаря. Ана каза същото, така че се наслушах на критики по този повод – отвърна нацупено Ерика. – Та аз въобще не знаех за болестта й, като отидох там.
– И какво ти каза тя? – попита Патрик, докато слагаше спагетите във врящата вода.
– Даваш си сметка, че това е количество за една малка армия, нали? – подхвърли Ерика, като видя, че той изсипа почти две трети от пакета в тенджерата.
– Аз ли готвя вечерята или ти? – отвърна Патрик с насочена към нея шпатула. – Добре де, какво каза тя?
– Първо, изглежда, че на младини Брита и майка ми са прекарвали много време заедно. Били са тясно свързана групичка – те двете, Ерик Франкел и някой си Франс.
– Франс Рингхолм? – попита Патрик, докато разбъркваше спагетите.
– Да, мисля, че това беше фамилията му. Франс Ринг-холм. Защо? Знаеш ли кой е той?
Ерика го погледна любопитно, но Патрик само вдиг-на рамене.
– Научи ли още нещо от нея? Имала ли е контакт с Ерик или Франс? Или с Аксел, да речем?
– Според мен не – отговори Ерика. – Май повече не са поддържали отношения помежду си, но може и да греша. – Тя се намръщи. Явно преповтаряше разговора в ума си. – Имаше нещо... – продума колебливо. Патрик спря да бърка и я зачака да продължи. – Тя спомена нещо за Ерик и за „стари кости“. И как те трябвало да бъдат оставени в покой. И че Ерик казал... Не, тогава изпадна в умопомрачение и не разбрах нищо от думите й. Беше много объркана и не знам доколко може да се вярва на казаното от нея. Сигурно е било просто глупаво бръщолевене.
– Не непременно – възрази Патрик. – За втори път днес чувам тази фраза във връзка с Ерик Франкел. Стари кости... Какво може да значи, по дяволите?
Патрик стоеше замислен, а водата от спагетите прекипяваше.
Франс се бе подготвил внимателно преди събранието. Бордът се събираше веднъж месечно и винаги имаше много въпроси за обсъждане. Скоро предстоеше година на избори и за тях това беше най-голямото предизвикателство.
– Всички ли са тук?