Пер запали нова цигара и огледа училищния двор. Другите бяха отишли в „Хедемир“ да се опитат да задигнат нещо. Но на него не му се ходеше с тях. Снощи бе останал у Томас и бяха играли на „Томб Рейдър“ до пет сутринта. Майка му постоянно звънеше на мобилния му телефон, докато накрая той не го изключи. Би предпочел да си остане в леглото, но майката на Томас го изхвърли навън, когато тръгна на работа, така че бяха дошли в училище поради липса на по-добра идея.
Само че вече се чувстваше силно отегчен. Може би все пак трябваше да тръгне с другите от бандата. Стана от пейката, за да се потътри след тях, но после седна отново, когато видя Матиас да излиза от училището, сподирян от онова тъпо маце, подир което всички тичаха по някаква причина. Така и не разбра защо намираха Мия толкова секси. Той самият не си падаше по невинни руси девойчета като излезли от приказките.
Наостри уши да чуе какво си говорят. Повече приказваше Матиас и явно бе нещо интересно, защото Мия поглъщаше всяка негова дума и го гледаше с онези нейни бебешко сини очи зад всичкия грим. Когато се приближиха, Пер започна да дочува откъслечни фрази от разговора им. Седеше абсолютно неподвижен. Матиас бе толкова съсредоточен върху целта си – да проникне под гащичките на Мия, – че дори не забеляза Пер.
– Трябваше да видиш как пребледня Адам, като го зърна. Но аз мигом се ориентирах какво трябва да се направи и казах на Адам да се изтеглим оттам, за да не унищожим някакви веществени доказателства.
– Еха! – възкликна Мия с възхищение.
Пер се изсмя наум. Господи, Матиас наистина даваше всичко от себе си, та да се добере до секс с нея.
Продължи да слуша.
– И най-страхотното беше, че никой друг не се беше осмелил да иде там. И други говореха на тази тема, но ние бяхме наясно, че е едно да се приказва за нещо, а друго е да се направи.
Пер беше чул достатъчно. Скочи от пейката и изтича към Матиас. Преди Матиас да се усети какво става, Пер му скочи изотзад и го събори на земята. Седна на гърба му и заизвива ръката му, докато Матиас изкрещя от болка, а после го сграбчи за косата. Жалката причес-ка на сърфист бе създадена само като за скубане. И Пер съвършено умишлено повдигна главата на Матиас и я блъсна в асфалта. Въобще не обърна внимание на Мия, която пищеше на няколко метра от тях, а после хукна към училището за помощ. Вместо това с озъбена гримаса повторно засили главата на Матиас към твърдата настилка.
– Какви глупости ръсиш наоколо?! Ти си един жалък мърляч и не си мисли, че ще те оставя да вършиш това, проклет малък лигльо!
Пер беше толкова побеснял, че пред очите му всичко причерня и останалият свят изчезна. Усещаше единствено как държи косата на Матиас и тласъка, минаващ през пръстите му при всяко удряне на главата на момчето в асфалта. Единственото, което виждаше, бе кръвта, която започна да оцветява черната повърхност под лицето на Матиас. Изпълни го невероятно задоволство, когато видя тези червени петна. Усещаше го дълбоко в гърдите си, вкусваше го, наслаждаваше му се. Почувства спокойствие, неизпитвано никога преди. Не се опитваше да се бори с яростта си, а я оставяше да го изпълва, предаваше й се ненаситно, опияняваше се от усещането за нещо примитивно, изтикало настрани всичко друго, всичко, което беше усложнено, тъжно, незначително. Не искаше да спира, не можеше. Продължаваше да крещи и удря, продължаваше да вижда лепкавата червена мокрота всеки път, щом повдигнеше главата на Матиас, докато не почувства как някой го сграбчва отзад и го издърпва.
– Какво вършиш, дявол го взел?
Пер се извърна, искрено изненадан да види пред себе си гневното лице на учителя по математика. Зърна по фасадата на училището лица да надничат от всеки прозорец и малката тълпа от любопитни зяпачи, събрали се в двора. Погледна без всякаква емоция безжизнено отпуснатото тяло на Матиас и без съп-ротива се остави да бъде завлечен на няколко метра встрани от жертвата си.
– Боже господи, да не си се побъркал?
Лицето на учителя бе само на сантиметри от неговото. Той крещеше силно, но Пер само се извърна, без да чувства нищо.
За миг бе имал най-фантастичното усещане на света. А сега го изпълваше единствено празнота.