Ерика се приближи до него и го целуна.
– В сравнение с използването на полицейския участък като забавачка за дъщеря ни, среща за разходка с бившата ти жена си е направо нищо.
– Ха-ха, много смешно – намусено отбеляза Патрик, макар да знаеше, че Ерика има право. Вчерашната му постъпка беше доста глупава.
– Ама не стой така! Върви да се обличаш! Определено ще възразя, ако идеш на среща с бившата си жена в този вид.
Ерика се разсмя, като изгледа мъжа си, който бе застанал в спалнята само по бельо и чорапи.
– Значи не изглеждам достатъчно мъжествен така, а? – рече Патрик и се опита да заеме поза на културист.
Ерика се засмя толкова силно, че й се наложи да приседне на леглото.
– О, господи, престани.
– Какво? – рече Патрик, като се престори на обиден. – Аз съм толкова отблъскващо мускулест, че съм възприел настоящия си вид само за да приспивам вниманието на мошениците и да им създавам фалшиво чувство за сигурност.
Той потупа корема си, който се разтресе малко повече, отколкото ако бе докоснал само мускул. Бракът не бе допринесъл особено много за стягането на талията му.
– Стига! – викна Ерика. – Никога повече няма да съм способна да правя секс с теб, ако не престанеш.
Патрик реагира, като се хвърли върху нея на леглото с най-изразителния си зверски рев и започна да я гъделичка.
– Вземи си думите обратно! Вземаш ли си ги? А?
– Да, да, вземам си ги обратно! Спри вече!
– Мама! Татко!
Мая стоеше на прага и ръкопляскаше, възхитена от шоуто. Бе дошла от стаята си, привлечена от интересните звуци, носещи се от спалнята на родителите й.
– Ела тук татко да погъделичка и теб – рече Патрик и вдигна Мая върху леглото.
В следващата секунда майка и дъщеря се заливаха от смях. Накрая и тримата лежаха на леглото изтощени и сгушени един в друг, докато Ерика рязко се изправи до седнало положение.
– Двамата трябва да побързате. Ще облека Мая, докато ти се приведеш в приличен вид.
Двайсет минути по-късно Ерика спря пред общинската сграда, която помещаваше аптеката и библиотеката. Изпитваше мъничко любопитство. За пръв път щеше да види Карин, макар, естествено, да бе чувала много за нея. Но истината беше, че Патрик ставаше много лаконичен, щом се отвореше дума за първия му брак.
Тя паркира колата, помогна на Патрик да извади количката от багажника и тръгна с него да се запознае с Карин. Ерика пое дълбоко дъх и протегна ръка.
– Здравей, аз съм Ерика – каза. – Вчера говорихме по телефона.
– Много ми е приятно да се запознаем! – каза Карин и за своя изненада Ерика установи, че е харесала от пръв поглед жената, застанала пред нея.
С крайчеца на окото си забеляза колко неловко се чувстваше Патрик, който се поклащаше напред-назад, и самата тя взе да се забавлява от ситуацията. Всъщност беше доста смешно.
С интерес огледа бившата съпруга и бързо забеляза, че Карин е по-слаба от нея и малко по-ниска. Тъмната й коса бе прибрана в простичка конска опашка. Имаше фини черти, не носеше грим и изглеждаше твърде... уморена. Без съмнение поради грижите по едва проходило дете, каза си Ерика, като си даде сметка, че и тя самата не би издържала на по-внимателен оглед по времето, когато още не бяха приучили Мая да спи през нощта.
Побъбриха известно време, после Ерика се сбогува и се отправи към библиотеката. Изпитваше облекчение, след като най-сетне бе придобила представа за външността на жената, която бе играла толкова важна част в живота на Патрик в продължение на осем години. Преди не беше виждала нейна снимка. Но предвид обстоятелствата, които бяха довели до раздялата им, беше разбираемо, че Патрик не би искал да пази фотографски доказателства за съжителството им.
В библиотеката бе спокойно както винаги. Тя бе прекарала много часове тук, в библиотеките имаше нещо, което пораждаше у нея чувство на дълбоко удовлетворение.
– Здравей, Кристиан!
Библиотекарят вдигна поглед и се усмихна, като видя Ерика.
– Здравей, Ерика. Радвам се да те видя отново. С какво мога да ти услужа днес? Акцентът му от провинция Смоланд звучеше много приятно. Ерика се почуди защо хората от Смоланд изглеждат толкова мили, щом си отворят устата. В случая с Кристиан първото впечатление се оказваше вярно. Той неизменно бе сърдечен и готов да помогне, а също и много добър в работата си. В не един случай бе съдействал на Ерика да намери информация, за която тя имаше много слаба надежда да открие.
– Искаш ли да узнаеш повече за същия случай, който проучваше миналия път? – попита той и я погледна с надежда.
Въпросите на Ерика, свързани с проучването, винаги бяха желано разсейване от твърде монотонните задачи на службата му, състоящи се главно в издирване на информация за риби, платноходки и фауната на Бохуслен.