– Ерик и аз просто седим тук и си приказваме.
Тя говореше спокойно и тихо.
– О, да, мога и сам да видя, че само седите и си приказвате – каза Франс и нещо в очите му я накара да потръпне.
– Приказвахме си за Аксел и колко е тежко за всички, че не е тук – обясни тя с поглед, впит в очите на Франс. Дивият студен поглед в неговите очи се постопли. Тя продължаваше да говори. – Утешавах Ерик. Това правя. Защо не седнеш и ти при нас?
Тя потупа по скалата. Той се поколеба. Но стиснатите му юмруци се бяха отпуснали и студеното изражение вече бе напълно изчезнало. Въздъхна тежко и седна.
– Съжалявам – каза, без да поглежда към нея.
– Няма проблем – отговори тя, – но не бива толкова бързо да правиш заключения.
Франс поседя в мълчание известно време, сетне се обърна към нея. Силата на чувствата, които видя в очите му, внезапно я изплаши повече, отколкото студеният му гняв. Нещо й подсказваше, че това няма да свърши никак добре.
Елси си помисли за Брита и за влюбените погледи, които тя винаги мяташе на Франс.
Не, няма да свърши добре, повтори на себе си.
– ТЯ ИЗГЛЕЖДА МНОГО МИЛА. – Карин се усмихна и се залови да бута количката на Луде.
– Ерика е върхът – заяви Патрик и в ъгълчетата на устата му цъфна усмивка.
Вярно, бяха имали няколко разправии напоследък, но това не беше важно. Той се броеше за щастливец, задето можеше да се събужда до Ерика всяка сутрин.
– Ще ми се да можех да кажа същото за Лейф – рече Карин. – Само че започвам сериозно да се уморявам от живота на съпруга на член на музикална група. Макар че знаех с какво се захващам и, предполагам, нямам право да се оплаквам.
– Нещата се променят, като дойдат деца – отбеляза Патрик едновременно като изявление и като въпрос.
– Мислиш ли? – подхвърли Карин саркастично. – Може би съм била наивна, но нямах представа колко много работа предполага това и колко безбройни са изискванията към човек, когато има малко дете. А никак не ми е лесно да понасям целия товар сама. Понякога имам чувството, че единствено аз върша тежката работа, ставам нощем, сменям памперси, играя с него, храня го, водя го на лекар, като е болен. А Лейф влиза през вратата с валсова стъпка и Луде го посреща, сякаш е самият Дядо Коледа. Намирам го ужасно несправедливо.
– Но кого иска Луде, когато се нарани? – попита Патрик.
Карин се усмихна.
– Прав си. Веднага мен търси. Така че все пак сигурно означава нещо за него, че аз съм тази, която го утешава посред нощ. Само че не знам... Усещам се някак изиграна. Нещата не би трябвало да са такива.
Тя въздъхна и оправи шапчицата на Луде, която се бе изкривила и покриваше само едното му ухо.
– Аз лично съм длъжен да кажа, че е далеч по-забавно, отколкото съм предполагал – каза Патрик, но осъзна колко е глупава забележката му при пронизващия поглед, който Карин му отправи.
– И Ерика ли чувства същото? – попита остро тя и Патрик схвана логиката й.
– Не, не чувства същото. Или поне не и през последната година – призна Патрик.
Прониза го спазъм в стомаха, като се замисли колко бледа и нерадостна беше Ерика през първите месеци след раждането на Мая.
– Възможно ли е причината да е, че Ерика е била изтръгната от живота си на зрял човек, за да си седи у дома с Мая, докато ти си ходел на работа всеки ден?
– Но аз помагах колкото можех – възрази Патрик.
– Помагал си, то се знае – отвърна Карин и мина пред него с количката, когато стигнаха до тясната отсечка на пътя, водещ към Бадхолмен. – Има огромна разлика между това „да помагаш“ и да си онзи, който поема основната отговорност. Не е лесно да измислиш как да успокоиш плачещо бебе или как и кога трябва да го храниш, нито как да занимаваш детето и себе си пет дни в седмицата без компанията на друг възрастен човек. Едно е да си изпълнителен директор на „Бебе“ ООД, а съвсем друго да си сътрудник, дето седи отстрани и изпълнява второстепенни задачи.
– Не може да слагаш всички бащи под един знаменател – запротестира Патрик, докато маневрираше с количката по стръмния хълм. – По мое мнение често майката е тази, която не иска да отстъпи контрола на бащата и ако съпругът се опита да смени памперса, заявява му се, че не го прави както трябва, или ако иска да храни бебето, че не държи биберона правилно, и така нататък. Не мисля, че за бащите винаги е лесно да участват в тази началническа роля, за която говориш.