– Беше Паула – каза. – Знаеш ли кого е пребил Пер?
– Не, някого, когото познаваме ли?
– И още как. Матиас Ларшон, момчето, което откри Ерик Франкел. Сега го карат към болницата. Така че ще поотложим интервюто с него.
Йоста прие тази информация без коментар, но Мартин видя как лицето му побледня.
Десет минути по-късно Карина влезе тичешком през главния вход в рецепцията и задъхано попита за сина си. Аника спокойно я отведе в кабинета на Мартин.
– Къде е Пер? Какво е направил?
Звучеше така, сякаш всеки миг щеше да се разплаче, и беше очевидно разстроена. Мартин се ръкува с нея и се представи. Формалностите и познатата рутина често имаха успокояващ ефект. Същото беше и сега. Карина повтори въпросите си, но с по-понижен тон, после седна на предложения й от Мартин стол. Той направи гримаса, докато сядаше зад бюрото си, разпознал мириса, който се носеше от жената насреща му – на алкохол. Остра и ясно различима миризма. Може да беше ходила на парти предишния ден. Но не му се вярваше случаят да е такъв. Чертите й бяха някак отпуснати и подпухнали, а той знаеше, че това е белег за алкохолизъм.
– Заварили са Пер да бие момче. Според сведението от училището е нападнал ученик в училищния двор.
– О, божичко – промълви тя и се вкопчи в подлакътниците на стола си. – Как...? Момчето дали е...
Не можа да довърши изречението.
– Откарали са го в болницата. Очевидно е жестоко пребит.
– Но защо?
Тя преглътна мъчително и поклати глава.
– Точно това се опитваме да разберем. Пер е в една от стаите ни за разпит тук и имаме нужда от вашето разрешение да му зададем някои въпроси.
Карина кимна.
– Да, разбира се – каза и отново преглътна с трудност.
– Добре тогава. Да вървим да поговорим с Пер.
Мартин я поведе. В коридора спря да почука по касата на вратата на Йоста.
– Ела с нас. Ще проведем разговор с момчето.
Карина и Йоста се ръкуваха, после тримата влязоха в стаята, където чакаше Пер, изобразил много старателно отегчение по лицето си. Ала в мига, когато видя майка си, изгуби самообладание. Не напълно, но едно мускулче започна да помръдва под окото му. Ръцете му се разтрепериха. После се насили отново да приеме равнодушно изражение и насочи поглед към стената.
– Пер, какво си направил сега?
Гласът на Карина прозвуча пискливо, когато тя седна до сина си и се опита да обгърне раменете му. Той размърда рязко тяло да се освободи от ръката й и отказа да отговори.
Мартин и Йоста седнаха срещу Пер и Карина и Мартин включи магнетофона. По навик бе донесъл бележник и химикалка, които постави на масата. Изрече за записа датата и часа и прочисти гърло.
– И така, Пер, ще ни кажеш ли какво се случи? Впрочем, Матиас е откаран с линейка в болницата. В случай, че се чудиш.
Пер само се подсмихна. Майка му го смушка с лакът.
– Пер! Трябва да отговориш на въпроса. И, естествено, тревожил си се за момчето! Нали? – Гласът й бе станал пронизителен, а синът й все така отказваше да я погледне.
– Да дадем на Пер време да отговори – предложи Йоста и смигна на Карина, за да я успокои.
Седяха в мълчание и чакаха петнайсетгодишният да продума. Накрая той отметна глава назад и заяви:
– Този Матиас дрънкаше гадории.
– Какви „гадории“? – осведоми се Мартин, като се стараеше да спазва дружелюбен тон. – Може ли да си малко по-конкретен?
Още една продължителна пауза. И после:
– Опитваше се да сваля Мия, набедената училищна красавица, и го чух как се хвали колко смел бил, когато с Адам нахълтали в къщата на оня старец и открили трупа му и как никой друг не се бил осмелил да иде. Що за дрънканици? Дойде им тази идея, защото аз вече бях влизал вътре. Ушите им станаха големи като сателитни чинии, когато им разправих какви интересни неща има там. Всички знаят, че не са първите, които са нахълтали в тая къща. Тъпи кретени.
Пер се изсмя, а Карина засрамено се взираше в плота на масата. На Мартин му отне няколко секунди да схване какво точно им казваше Пер.
– Говориш за къщата на Ерик Франкел ли? Във Фелбака?
– Да, оня, дето Матиас и Адам го откриха мъртъв. Онзи с нацистката колекция. Адски готини неща – допълни Пер и очите му светнаха. – Мислех да се върна там с приятелчетата и да задигнем някои от тях, ама старецът се появи, заключи ме, обади се на баща ми и...
– Я чакай малко, поспри – каза Мартин и вдигна длани. – По-бавно. Твърдиш, че Ерик Франкел те е спипал, когато си проникнал в къщата му? И те е заключил?
Пер кимна.
– Мислех, че го няма у дома, и влязох през един прозорец на мазето. Само че той слезе долу, докато бях в онази стая, пълна с книги и разни неща, затвори вратата и я заключи. После ме накара да му кажа телефонния номер на баща ми, та да му се обади.