– Вие знаехте ли за това? – обърна се Мартин към Карина и я изгледа остро.
Тя кимна неохотно.
– Но узнах чак онзи ден. Шел, бившият ми съпруг, не ми го беше казал дотогава и нямах никаква представа за случилото се. Не разбирам защо не си му дал моя номер, Пер, вместо да замесваш баща си във всичко това.
– Ти нямаше да си в състояние да се справиш – отсече Пер и за пръв път погледна майка си. – Само ти дай да лежиш и да пиеш и за нищо друго не те е грижа. Между другото, вониш на алкохол. Казвам ти го за сведение.
Ръцете на Пер отново затрепериха, сякаш в един миг беше изгубил самообладанието си.
От очите на Карина рукнаха сълзи, докато гледаше втренчено сина си. После тя промълви много тихо:
– Това ли е единственото, което имаш да кажеш за мен след всичко, което сторих за теб? Дадох ти живот, обличах те, грижих се за теб през всички тези години, когато баща ти не искаше да има нищо общо с нас. – Тя се обърна към Мартин и Йоста. – Един ден просто си тръгна. Стегна си куфара и си замина. Оказа се, че се е хванал с някаква двайсет и пет годишна въртиопашка, която забременяла от него, така че ни напусна с Пер, без дори да погледне назад. Просто създаде ново семейство и ни загърби като непотребен боклук.
– Минаха десет години, откакто татко си отиде – уморено отбеляза Пер.
Изведнъж имаше вид на много по-възрастен от петнайсетте си години.
– Как е името на баща ти? – попита Йоста.
– Бившият ми съпруг се казва Шел Рингхолм – отвърна напрегнато Карина. – Мога да ви дам телефонния му номер, ако желаете.
Мартин и Йоста се спогледаха.
– Имате предвид Шел Рингхолм, който пише за „Бохусленинген“? – попита Йоста и парченцата от пъзела започнаха да се наместват в съзнанието му. – Синът на Франс Рингхолм?
– Франс е дядо ми – гордо съобщи Пер. – Той е готин. Бил е дори в затвора, но сега се занимава с политика. Ще бъде включен в изборната бюлетина и ще спечели и тогава гадните чернилки ще бъдат прогонени от областта.
– Пер! – възкликна Карина шокирана. После се обърна към полицаите. – На възраст е, когато пробва разни неща. Опитва различни роли. А и дядо му никак не му влияе добре. Шел забрани на Пер да се вижда с Франс.
– Да бе, сякаш това ще ме спре – промърмори Пер. – А онзи старец с нацистките вещи си е получил каквото му се пада. Чух как говореше с баща ми, когато той дойде да ме прибере. Наприказва куп глупости как можел да предостави на татко добър материал за статиите, които пишел срещу „Приятели на Швеция“ и особено за Франс. Мислеха си, че не ги слушам, но аз чух как си уговориха среща да се видят отново. Проклети предатели. Разбирам защо дядо се срамува от баща ми.
Шляп! Карина зашлеви сина си и в последвалата тишина майка и син се взираха един в друг с изненада и омраза. После изражението на Карина се смекчи.
– Съжалявам, миличък. Много съжалявам. Не исках да... Аз... Съжалявам.
Тя се опита да прегърне сина си, но той я отблъсна.
– Махни се от мен, гадна пияница. Не ме докосвай! Чуваш ли ме?!
– Добре, хайде всички да се успокоим. – Йоста имаше вид, сякаш ще се надигне от стола си, докато отправяше гневни погледи към Карина и Пер. – Не мисля, че можем да имаме някакъв прогрес в момента. Сега можеш да си тръгваш, Пер. Само че... – Той погледна към Мартин, който му кимна едва доловимо. – Само че се налага да се свържем със социалните служби по повод станалото. Видяхме достатъчно поводи за тревога и смятаме, че социалните служби трябва да проучат случая по-внимателно. А ние пък ще проведем свое разследване относно побоя.
– Наистина ли се налага? – попита Карина с треперещ глас, но на въпроса й му липсваше убеденост.
Йоста остана с впечатление, че тя се чувства донякъде облекчена, задето някой ще поеме контрол над ситуацията.
След като Пер и Карина си тръгнаха от участъка, вървейки рамо до рамо, но без да се поглеждат, Йоста последва Мартин до кабинета му.
– Е, това несъмнено ни предостави материал за размисъл – подхвърли Мартин, като седна.
– Така е – потвърди Йоста. Прехапа устна и се залюля на пети напред-назад.
– Имаш вид, като че искаш да кажеш нещо. Какво има?
– Хм... Е, може и да не е важно.
И тогава Йоста се реши. Беше нещо, което глождеше подсъзнанието му от няколко дни, и чак по време на разговора с Пер си бе дал сметка какво е. Сега въпросът бе как да му даде словесен израз. Мартин никак нямаше да остане доволен.
Аксел стоя дълго време на верандата в колебание. Накрая почука. Херман отвори вратата почти веднага.