Йохана хвана ръката му и я постави от лявата страна на корема си.
Мелберг подскочи леко, когато усети силен ритник срещу дланта си.
– О, мили боже. Това е удивително. Не боли ли?
Той се втренчи в корема й, докато продължаваше да усеща солидни ритници отвътре.
– Чак да боли, не. Понякога изпитвам известен дискомфорт, когато се опитвам да спя. Според половинката ми бебето ще стане футболист.
– Склонен съм да се съглася с него – кимна Мелберг, на когото не му се искаше да отстрани ръката си.
Усещането пораждаше у него странни чувства, които не успяваше да определи. Копнеж, възхищение, горчивина... Не беше съвсем сигурен.
– Баща му има ли талант за футбол, който бебето би могло да наследи? – попита той със смях.
За негова изненада въпросът бе посрещнат с мълчание. Той вдигна поглед и видя смутеното изражение на Рита.
– Но Бертил, не знаеш ли, че...
В този момент външната врата се отвори.
– Колко хубаво мирише, мамо – чу се от антрето. – Какво готвиш? Специалното си чили...
В кухнята влезе Паула и смайването й бе по-голямо дори от това на Мелберг.
– Паула?
– Шефе?
В съзнанието на Мелберг запрепускаха мисли, докато нещата не се подредиха по местата си. Паула се беше преселила тук с майка си. Рита се бе преместила наскоро в града. Имаха съвършено еднакви очи. Само едно нещо не му беше съвсем...
– Виждам, че се познаваш с половинката ми – каза Паула и обгърна с ръка раменете на Йохана.
Взря се в Мелберг в очакване да види реакцията му. Предизвикваше го да изрече погрешната реплика, да предприеме погрешното действие.
С крайчеца на окото си Рита го наблюдаваше нап-регнато. В едната си ръка държеше дървена лъжица, но беше престанала да бърка яденето, тъй като също очакваше реакцията му. Хиляди мисли запрепускаха в главата на Мелберг. Хиляди предразсъдъци. Хиляди неща, изричани от него през годините, които не можеха да се нарекат особено мъдри. Ала внезапно осъзна, че това беше моментът в живота му, когато трябва да изрече правилните думи, да извърши правилното действие. Залогът бе твърде голям и под фиксиращия го поглед на тъмните очи на Рита той каза спокойно:
– Не знаех, че ти предстои да станеш майка. И то толкова скоро. Е, имам повод да те поздравя. А Йохана беше толкова любезна, че ми позволя да опипам дивото зверче вътре. Склонен съм да се съглася с теорията ти, че тя ще роди един бъдещ футболист.
Паула остана неподвижна още няколко секунди с ръка през раменете на Йохана и очи, приковани в неговите, като се опитваше да прецени дали в казаното от него имаше сарказъм. После се отпусна и се усмихна.
– Удивително е да усещаш всичкото това ритане, нали?
В цялата стая нахлу атмосфера на облекчение.
Рита, която се залови отново да бърка чилито, каза със смях:
– Това е нищо в сравнение с твоите ритници, Паула. Помня как баща ти се шегуваше, че си се опитвала да откриеш друг изход освен обичайния.
Паула целуна Йохана по бузата и седна до масата. Не можеше да скрие факта, че се взира в Мелберг със смайване. Той на свой ред се чувстваше извънредно доволен от себе си. Още смяташе, че е странно две жени да живеят заедно, а фактът, че едната от тях е бременна, беше особено озадачаващ. Рано или късно щеше да е принуден да удовлетвори любопитството си по този въпрос. И все пак беше изрекъл правилните думи. За своя огромна изненада установи, че е напълно искрен.
Рита постави тенджерата с чили на масата и ги подкани да си сервират. Погледът, който отправи към Мелберг, беше финалното доказателство, че се е справил добре.
А той още усещаше кожата на издутия корем на Йохана върху дланта си и ритащото краче на бебето.
– Идваш точно навреме за обяд. Щях да ти звъня – каза Патрик, след което опита от лъжицата с доматена супа и постави тенджерата на масата.
– Ето това се казва обслужване. Какъв е поводът? – попита Ерика, като влезе в кухнята и го целуна по тила.
– Мислиш, че това е всичко ли? Искаш да кажеш, че бих те впечатлил просто като приготвя обяд? Господи, ами значи съвсем напразно се занимах с прането, изчистих дневната и смених крушката в банята.
Патрик се обърна и я целуна по устните.
– Каквато и дрога да си взел, искам и аз от нея – промълви Ерика изненадана. – Къде е Мая?
– Заспа преди петнайсетина минути. Така че ще можем да обядваме на тишина и спокойствие, само ти и аз. След това ще изприпкаш горе да си работиш, а аз ще измия съдовете.
– Добре... Сега вече ми идва в повече – заяви Ерика. – Или си профукал всичките ни общи пари, или се каниш да ми съобщиш, че имаш любовница, а може би, че си се писал доброволец в космическата програма на НАСА и ще обикаляш около земното кълбо в продължение на година... Или пък моят съпруг е бил похитен от извънземни и ти си някакъв андроид, наполовина човек и наполовина робот.