– Как разбра за НАСА? – рече Патрик и й намигна.
Той постави няколко филии хляб в панерче и седна до кухненската маса срещу Ерика.
– Не, истината е, че изживях един вид религиозно просветление, докато се разхождах с Карин днес и... Така де, реших, че просто трябва повече да съм ти в помощ. Но не очаквай подобно представяне от моя страна всеки божи ден. Не гарантирам, че няма да имам периоди на мързел.
– Значи единственото, което трябвало да сторя, за да накарам мъжа ми повече да помага вкъщи, било да го пратя на среща с бившата му съпруга? Ще трябва да го съобщя на всичките си приятелки.
– О, не знам – промърмори Патрик, докато духаше горещата супа в лъжицата си. – Не може да се нарече точно среща. А и тя е в доста труден период.
Той преразказа накратко споделеното от Карин, а Ерика кимаше. Макар да изглеждаше, че Карин получава значително по-малко подкрепа вкъщи от нея самата, ситуацията все пак й звучеше много познато.
– А твоята сутрин как мина? – попита Патрик и засърба супата си.
Лицето на Ерика грейна.
– Открих много добър материал. Нямаш представа колко вълнуващи неща са се случвали тук, във Фелбака и околността през Втората световна война. Въртяла се е всякаква контрабанда от и към Норвегия – с храна, новини, оръжие, хора. Идвали са германски дезертьори и борци на норвежката съпротива. А по-късно се появила опасността от мини. Няколко рибарски лодки и товарни кораби се изгубили заедно с екипажа и всичко на борда, когато се натъкнали на мини. Ти знаеше ли, че край Дингле е бил свален германски изтребител? През 1940 година шведската противовъздушна отбрана е свалила самолет и целият му тричленен екипаж е загинал. Никога преди не бях чувала някой да го споменава. Мислех, че по тези места дори не са забелязали войната, ако не се брои купонната система за храна и бензин.
– Очевидно много си се заинтересувала от темата – засмя се Патрик и сипа на Ерика втора порция супа.
– Да, а и още не съм ти казала всичко. Помолих Кристиан да потърси материали, където да се споменават майка ми и приятелите й. Не очаквах да открие нещо, защото по онова време те са били много млади. Но почакай само да видиш това.
Гласът на Ерика пресекваше от вълнение и тя стана да вземе куфарчето си. Постави го на кухненската маса и извади отвътре дебел сноп листове.
– Виж ти, сериозна купчинка хартия имаш.
– Отне ми три часа да изчета всичко – каза Ерика и прелисти документите с леко треперещи пръсти.
Накрая откри каквото търсеше.
– Ето, погледни това!
Тя посочи статия, придружена с голяма черно-бяла снимка.
Патрик погледна статията. Снимката беше първото, което привлече вниманието му. Пет души, застанали един до друг. Примижа, за да разчете надписа, и разпозна четири от имената: Елси Мострьом, Франс Рингхолм, Ерик Франкел и Брита Йохансон. Ала за петия никога не беше чувал. Момче, приблизително на същата възраст като другите, на име Ханс Олавсен. Патрик мълчаливо прочете статията, а през това време Ерика не отделяше поглед от лицето му.
– Е? Какво мислиш? Не знам какво означава, но не може да е съвпадение. Погледни датата. Дошъл е във Фелбака едва ли не на същия ден, когато майка ми, изглежда, е прекъснала дневника си. Не може да е случайност! Трябва да означава нещо!
Ерика закрачи напред-назад из кухнята.
Патрик наведе глава, за да разгледа отново снимката. Изучаваше лицата на петимата младежи. Елси бе загинала в автомобилна катастрофа преди четири години. Сега още един от тях беше мъртъв, убит шейсет години, след като бе направена снимката. Имаше интуитивно усещане, че Ерика е права. Това трябва да означаваше нещо.
Докато вървеше обратно към полицейския участък, през главата на Паула препускаха всякакви мисли. Майка й беше споменавала, че е срещнала приятен мъж, който й правел компания по време на разходките й, и че после го убедила да се запише в курс по салса. Но Паула не би могла и да си представи, че този мъж ще се окаже собственият й началник. Не беше преувеличено да се твърди, че не й стана особено приятно. Мелберг беше едва ли не последният човек на земята, когото би избрала за майка си. Но пък трябваше да признае, че той прие много добре новината за нея и Йохана. Изненадващо. Тесногръдието беше основният й аргумент срещу преместването й в Танумсхеде. Достатъчно трудно им бе с Йохана да бъдат приети като семейство в Стокхолм. А в малък град като този... Можеше да е направо катастрофално. Ала беше обсъдила всичко с Йохана и майка си и се бяха споразумели, ако нещата не потръгнат, просто да се върнат в Стокхолм. Само че дотук всичко вървеше по-добре, отколкото би могло да се очаква. Тя харесваше работата си в управ-лението, майка й бе ангажирана с курса си по салса и почасовата си работа в супермаркет „Консум“ и макар че в момента Йохана беше в отпуск по майчинство, който щеше да трае продължително, вече бе провела разговори с местни фирми, които проявяваха интерес тя да се заеме с финансите им. Ала щом видя изражението на Мелберг в момента, когато бе прегърнала Йохана, Паула се уплаши, че всичко може да рухне като къщичка от карти. В този момент целият й живот би могъл да се срине. Обаче Мелберг взе, че я изненада. Може пък да не беше толкова безнадежден, за колкото го бе имала.