Паула се насили да говори спокойно. Имаше нещо в този тип мъже, от което я побиваха тръпки. Не се и съмняваше, че Петер Линдгрен изпитва същите чувства към хора като нея.
– А трябва ли? – отговори той, гледайки към Мартин вместо към Паула.
– Да, трябва – каза Мартин. – Вашата организация е поддържала известен контакт с него. Заплашвала го е, ако трябва да сме точни. Но предполагам, че не знаете нищо за това? – добави Мартин саркастично.
Петер Линдгрен поклати глава.
– Не, нищо не ми говори. Имате ли доказателства за тези... заплахи? – попита той с усмивка.
Мартин се почувства така, сякаш го оглеждат под лупа. След кратка пауза каза:
– В момента не е важно дали имаме, или не. Знаем, че вашата организация е заплашвала Ерик Франкел. И също така знаем, че един от членовете ви, Франс Рингхолм, е познавал жертвата и го е предупредил за тези заплахи.
– Аз не бих взимал Франс много сериозно – каза Петер с опасен блясък в очите. – Той се радва на голямо уважение в рамките на нашата организация... но годинките започват да се трупат и… ами, ние сме ново поколение, готово да поеме отговорността... Живеем в нови времена, с нови привички и хора като Франс невинаги разбират добре правилата на играта.
– За разлика от такива като вас? – обади се Мартин.
Петер разпери ръце.
– Важно е да знаеш кога да спазваш правилата и кога да ги нарушаваш. Важно е това, което служи на каузата ни в дългосрочен план.
– А каузата ви в дадения случай е... каква?
Паула усети колко враждебно звучат думите й и Мартин го потвърди с един предупредителен поглед.
– Едно по-добро общество – отговори Петер спокойно. – Тези, които са управлявали държавата, не са се справили много добре. Допуснали са... чуждестранни сили да заемат твърде много място. Позволили са на чистите шведи да бъдат изтласкани.
Мъжът хвърли войнствен поглед към Паула, която преглътна многократно, за да не реагира. Това не бе подходящото място или време. А и бе наясно, че той нарочно я предизвиква.
– Но всичко това ще се промени. Шведите все повече и повече осъзнават, че се движим към пропаст, и ако продължаваме по този начин, ще позволим на властимащите да разрушат това, което нашите предци са изградили. Ние можем да създадем по-добро общество.
– И по какъв начин, чисто теоретично, един възрастен, пенсиониран учител по история представлява заплаха за... по-доброто общество?
– Чисто теоретично... – Петер отново стисна ръце в скута си. – Чисто теоретично, разбира се, той не би представлявал реална заплаха. Но той е допринесъл за разпространението на един фалшив образ – образ, който победителите във войната са работили усилено, за да насърчат. И, естествено, това не може да бъде толерирано. Чисто теоретично.
Мартин се канеше да отговори, но Петер явно не бе приключил.
– Всички изображения, всички истории от концентрационните лагери и други подобни са чисти измислици, преувеличени лъжи, които са се превърнали в истини. И знаете ли защо? За да бъде напълно погребано посланието, истинското послание. Победителите във войната са тези, които пишат учебниците по история, и те са решили да заглушат истината, да изкривят образа, който светът ще види, така че никой да не посмее да се изправи и да запита дали правилната страна е спечелила. И Ерик Франкел беше част от това потулване, от тази пропаганда. Ето защо, говорим хипотетично, Ерик Франкел би застанал на пътя на обществото, което искаме да създадем.
– И все пак, доколкото ви е известно, не са му изпращани никакви заплахи, така ли? – Мартин напрегнато се взираше в мъжа. Знаеше какъв ще бъде отговорът.
– Не, не сме правили такова нещо. Ние работим в рамките на законите на демокрацията – избори, манифести. Придобиваме власт чрез гласове. Всякакви други действия са ни чужди.
Той изгледа Паула, която здраво стискаше ръце и си представяше войниците, дошли да отведат баща й. Техните очи имаха същия израз.
– Е, няма да ви безпокоим повече – каза Мартин, докато се изправяше. – От полицията в Удевала ни дадоха имената на останалите членове на борда, така че, разбира се, с тях също ще обсъдим този въпрос.
Петер се изправи и кимна.
– Разбира се. Но никой няма да ви каже нещо по-различно. А що се отнася до Франс... ами, аз не бих обръщал много внимание на един старец, който живее в миналото.
Ерика установи, че й е трудно да се съсредоточи върху писането. Мислите за майка й все я отклоняваха. Тя извади купчината статии и постави тази със снимката най-отгоре. Беше толкова разочароващо. Да се взира в тези лица, без да може да получи нужните й отговори. Наведе се, приближи снимката до очите си и започна да изучава петте лица в детайли, едно след друго.