Втренчи се в папката. За миг бе изкушен да предаде материала на полицията, но в последната секунда професионалният журналист у него дръпна спирачката. Ерик не му беше дал много. Когато дойде в кабинета на Шел, изгуби много време да говори със заобикалки и очевидно изпитваше колебание дали да каже това или онова. За няколко секунди изглеждаше готов да се обърне и да си тръгне, без да разкрие нищо.
Шел отвори папката. Щеше му се да бе успял да разпита Ерик по-подробно, да научи какво е очаквал от него да предприеме, в каква посока да гледа. Разполагаше само с няколко статии от вестник, които Ерик му беше дал без коментар или обяснение.
– Какво да правя с това? – попита го Шел и разпери ръце.
– Това е ваша работа – гласеше отговорът на Ерик. – Знам, че може да изглежда странно. Но аз не мога да ви дам готовия отговор. Не се осмелявам. Предоставям ви обаче инструментите, та вие да сторите останалото.
И после си тръгна, като остави Шел да седи на бюрото с папка пред себе си, съдържаща всичко на всичко три статии.
Шел почеса брадата си и отвори папката. Вече няколко пъти бе прочел материалите, но все изникваха други неща, които му пречеха да се съсредоточи изцяло над тази задача. Ако трябваше да бъде напълно честен, не беше уверен дали е разумно да губи време с това. Старецът като нищо можеше да е изкуфял. А и защо не беше обяснил за какво става дума, ако наистина притежаваше толкова експлозивен материал, както бе намекнал? Тъй или инак, ситуацията коренно се промени след убийството на Ерик Франкел. И внезапно папката запари в ръцете на Шел.
Време беше да запретне ръкави и да се залови за работа. И той знаеше точно откъде да започне: от общия знаменател на трите статии. Деец на норвежката съпротива на име Ханс Олавсен.
Фелбака, 1944 г.
Нещо в тона на Елоф, когато се провикна „Хилма!“, накара и съпругата му, и дъщеря му да се разбързат да го посрещнат.
– За Бога, как си се развикал. Какво се е случило? – възкликна Хилма, но млъкна, когато видя, че Елоф не е сам.
– Имаме гости? – попита тя, като нервно изтри ръце в престилката си. – Тъкмо миех съдовете.
– Не се притеснявай – успокои я Елоф. – Момчето не се интересува как изглежда къщата. Пристигна с лодката с нас днес. Бягаше от германците.
Момчето протегна ръка към Хилма и се поклони, когато тя я пое.
– Ханс Олавсен – каза той със силен норвежки акцент.
После протегна ръка към Елси, която направи малък реверанс, когато я стисна.
– Пътят му дотук не е бил лесен, така че може би бихме могли да му предложим да се освежи – каза Елоф, окачи фуражката си и подаде палтото си на Елси, която го пое и не мръдна от мястото си.
– Недей просто да стоиш там, момиче. Закачи палтото на баща си – рязко се обърна към нея, но след това не можа да устои и я погали по бузата.
Предвид опасностите, които сега придружаваха всяко пътуване, той винаги чувстваше като дар това, че е могъл да се завърне у дома и да види Елси и Хилма отново. Елоф прочисти гърлото си, смутен, че се е поддал на такава емоция в присъствието на непознат. После махна с ръка.
– Ела, ела. Убеден съм, че Хилма ще намери нещо хубаво за нас – каза той и седна на един от кухненските столове.
– Нямаме много, което да предложим – пророни съпругата му с наведени очи. – Но с радост ще споделим малкото, което имаме.
– Искрено благодаря – отговори момчето и седна срещу Елоф, като жадно погледна таблата със сандвичи, която Хилма постави на масата.
– Хайде, вземете си – рече тя, а след това отиде до шкафа, за да сипе малко алкохол на двамата мъже.
Нямаха много, но поводът й се стори подходящ.
Хранеха се мълчаливо. Когато остана само един сандвич, Елоф бутна чинията към норвежкото момче, приканвайки го с поглед да го вземе. Застанала до кухненския плот, за да помага на майка си, Елси ги наблюдаваше крадешком. Всичко това беше толкова вълнуващо. В собствената й кухня седеше човек, избягал от германците и дошъл чак от Норвегия. Нямаше търпение да каже на другите. После й хрумна нещо и едва се възпря да не го каже на глас. Но на баща й трябва да бе хрумнало същото, защото зададе въпроса, който и тя си задаваше.
– Има едно момче от тук, от града, което е в плен при германците. Мина повече от една година, но може би ти...