Читать онлайн "Ненаситно око" автора Райнов Николай - RuLit - Страница 1

 
...
 
     


1 2 3 4 5 6 7 8 « »

Выбрать главу
Загрузка...

Николай Райнов

Ненаситно око

Имало едно време някъде си баща и син. Те засели една нива с пшеница. Долитали врабци и зобали семето. Бащата пращал сина да пъди врабците — да не кълват посятото. Синът ходил два-три дена наред, махал с една върлина, замерял с камъни и буци, но все не можал да пропъди врабците: той ги пропъди оттук, те хвръкнат, а след малко накацат по-далеч; и оттам ги разпъди, а те кацнат на друго място. Все тъй ги пъдел момъкът, а те все тъй се връщали, той се ядосвал и почвал да удря все по-силно с върлината. Веднъж, като замахнал, ударил една врабка, та й счупил крака; тя подхвръквала, но от болки не могла да лети и паднала наземи. Момъкът я хванал и се готвел да й откъсне главата, а врабката почнала да се моли:

— Пусни ме, човече, моля ти се; недей ме убива! Имам пет малки врабченца — пусни ме да ги отхраня.

— Как ще те пусна? — рекъл й момъкът. — Не тегля ли тия няколко дена все от вас — от тебе и от другите врабчета? Отсам ви прогоня — отдругаде налитате. Не те пущам. Ще ти откъсна главата — да си отмъстя на целия ви род.

— Недей, моля ти се — думала врабката. — Аз ще те науча да разбираш езика на всички животни. Но недей казва никому това, че инак ще умреш.

Тогава момъкът се съгласил. Врабката му духнала в устата и той оттогава почнал да разбира езика на животните. Когато на другия ден отишъл на нивата, по нея пак били плъзнали врабчета — да кълват зърна. Един стар врабец казвал на по-младите врабчета:

— Яжте само ония зърна, които няма да поникнат! Тия, които са годни, оставяйте!

И момъкът, като чул това, отишъл си вкъщи. Баща му го попитал защо не отиде да пази нивата, а той му рекъл:

— Защо ще я пазя? Врабците сами я пазят. Те кълват само ония зърна, които няма да поникнат. Защо да дремя там по цял ден и да махам с върлината?

Баща му се ядосал и рекъл:

— Ти си мързелив, та от леност вече не ти се отива. Я върви пази нивата, че като взема една тояга — с бой ще те откарам дотам!

— Няма да вървя — възпротивил се момъкът. — Толкова дни пазих: без полза е.

— Ще ти кажа аз тебе с полза ли е, или без полза! — викнал бащата и грабнал една тояга.

Синът се уплашил да го не удари баща му, та набрал камъни и побягнал. Тъй се гонили те по селото. По едно време бащата хвърлил тоягата да замери сина си, но не го ударил. Синът се ядосал и хвърлил камък, та ударил баща си и му спукал главата. В онова царство имало много строги закони за синовете, които не почитат бащите си. Бащата се оплакал на царя и той повикал сина да го съди.

— Ти защо си разцепил главата на баща си? — запитал го царят.

— Имаше защо — отвърнал синът и разказал за караницата между него и бащата.

— Аааа! — рекъл царят. — Ти си много знаял! Щом знаеш толкова много, навярно знаеш и къде е заровена съкровищницата на цар Соломона. А, не знаеш ли?

— Не знам — казал момъкът.

— Тогава ще те хвърлим в тъмницата, докато издигнем бесилката после ще те обесим — рекъл царят.

Хвърлили го в тъмницата. Докато лежал там, чул, че две свраки, които подскачали по двора, си говорели една на друга:

— От три дена нищо не съм хапнала.

— И аз не съм.

— Сега ще бесят едного, та ще има какво да си хапнем. Когато летях насам, видях, че побиват гредите на бесилката.

— Отдалеч ли идеш?

— Отдалеч зер. Чак отвръх планината, дето е зарита съкровищницата на цар Соломона. Над нея има един кръстат дъб: на него ми е гнездото. А ти отде идеш?

— Още от по-далеч: отвъд морето ми е гнездото. Три дена съм летяла, нищо не съм хапнала.

— Тогава да бързаме към бесилката; дано там се наядем.

Като чул тоя разговор на свраките, момъкът се успокоил и легнал на земята да спи. Събудили го стражите, когато била готова бесилката.

— Хайде, ставай! — казали му те, — Ще те бесим.

— Бесете ме! — рекъл.

И тръгнал с тях. Извели го от тъмницата и го закарали при бесилката. Там се бил събрал целият град — да гледа. И бащата на момъка бил, и царят. Когато покачили виновния, царят го запитал има ли нещо да каже. Той рекъл:

— Ще ти кажа, царю честити, къде е заровена цар Соломоновата съкровищница, но ще трябва да ми заколиш петстотин коня, хиляда крави и триста овце, да ги одереш и да ми дадеш хора да ги отнесат на планината, дето им кажа.

— Добре — рекъл царят. — Прощавам ти живота.

И като се обърнал към джелатите, казал им да снемат момъка от бесилката. Снели го, царят заповядал да заколят петстотин коня, хиляда крави и триста овце, да ги одерат и отнесат там, където рече момъкът. Изпълнила се веднага царската повеля. Отнесли месото, дето казал момъкът. Там той насякъл месото на късове и го разхвърлял по скалите, храстите и тревата. Идвали какви не зверове и птици да ядат от месото. Момъкът се скрил в една пещера близо до кръстатия дъб и слушал какво си говорят. Говорили си животните много неща, но за цар Соломоновото имане не станало дума. Месото било изядено, останали само костите. Тогава долетели три белоглави орли, кой от кой по-стар, и почнали да кълват костите. Като кълвали, взели да се питат един друг кой е най-стар от тримата.

     

 

2011 - 2018