Бащата отишъл втори път при царя.
— Син ми ме прати — рекъл — да ми отмериш една крина жълтици от голямото имане. Инак ще иде при съседния цар — да те обади, че си изровил съкровището.
Царят се уплашил да не би наистина синът да направи това; той мислил що да стори, па най-сетне решил:
„Ако бащата отиде с празни ръце и се оплаче на сина си, оня ще ме издаде на съседния цар. Но ако заколя бащата, синът може да си помисли, че са го нападнали разбойници по пътя и са го убили, та няма нищо да направи. Ако ли дойде при мене — да пита за баща си, — ще заповядам да заколят и него.“
И той заповядал да отсекат тавата на пратения. Синът чакал, чакал, па като видял, че баща му се не връща, отишъл в града. Там питал, разпитвал и най-сетне се научил от царските хора, с които товарили заедно парите на планината, че царят е заклал баща му. Той решил да си отмъсти. Отишъл веднага при съседния цар и му разказал за намереното голямо имане. Царят, като чул това, запитал момъка:
— Ами ти отде се научи, че тъкмо на това място са заровени жълтиците?
Момъкът не смеел да каже, че чул от птиците за мястото, дето били парите; страх го било, че щом каже — веднага ще умре.
— От хора чух — рекъл той на царя.
— От хора ли? Не може да бъде. Аз толкова години разпитвам де кого срещна за това имане и никой не е можал да ми каже, та ти ли си чул от хора? Кажи си право.
— Право да си кажа, царю честити — рекъл момъкът, — насън ми се яви сам цар Соломон и ми каза къде са заровени парите.
Тогава царят рекъл:
— Ти щом знаеш толкова, сигурно ще знаеш къде живее Червеният вятър.
— Не знам, царю честити — казал момъкът. — Не съм чувал нищо за Червен вятър. Защо ти е да знаеш къде живее?
— Червеният вятър ми открадна дъщерята — рекъл царят. — Открадна я и побягна далеч някъде; толкова хора пращах да го дирят, да го заловят, да го убият и да ми върнат дъщерята, но никой не можа да го намери. Ти щом виждаш сънища, иди преспи три нощи на гробищата, дето се събират всички дяволи, таласъми и ветрове — дано му научиш скривалището. Ако убиеш Червения вятър и ми доведеш дъщерята, ще ти я дам за жена, ще отнема царството на оня, комуто си открил голямото имане, и ще ти дам толкова жълтици, колкото поискаш. Но ако не сториш това, недей ми се вестява по-добре пред очите: върви, където щеш!
Още същата вечер момъкът отишъл на гробищата. Цяла нощ стоял, никой се не мярнал там. Следната нощ пак отишъл, но пак не дошъл никой. На третата вечер, като отишъл, видял, че на едно сухо дърво сред гробищата седят две кукумявки и си приказват. Той се повлякъл поземи — да не би да го усетят птиците и да се изплашат — и се промъкнал под дървото.
— Тежко време настъпи за нас, сестрице — почнала да се оплаква едната. — Червеният вятър е затворил всички извори в гората, където живея аз, та няма отде вода да пием.
— Ох, сестрице, питаш ли мене? — додала другата. — И моето не е лесно. Там, дето живея аз, Червеният вятър минава през деня, когато ние не виждаме нищо, та ни обира яйцата от гнездата и ги носи на царската дъщеря да ги яде. Не можем едно пиле да си измътим — да му се нарадваме. А в градовете и в селата не смеем никъде гнездо да свием, че хората ни мразят: чуе ли се кукумявка да се обади някъде, за проклетия го смятат, та ни убиват и ни развалят гнездата. Намислила съм тук някъде да търся място — гнездо да си свия.
Тъкмо рекла кукумявката това, една мравка попълзяла в носа на легналия момък и той кихнал. Кукумявките се подплашили и отлетели. Момъкът постоял на гробищата до заранта и щом се съмнало, отишъл в двореца.
— Е, ще идеш ли да дириш Червения вятър? — попитал го царят.
— Ще ида, царю честити, но искам да ми дадеш едно кълбо тънка червена коприна — колкото може по-голямо.
Царят заповядал да намерят на момъка кълбо; дали му кълбо, едро като диня. Той го взел и вечерта отишъл пак на гробищата. И тая нощ дошли кукумявките и почнали да си говорят, а той се промъкнал пак под дървото.
— Е — рекла първата кукумявка, — ще си виеш ли гнездо?
— Какво ти гнездо? — казала втората. — Тук хората са без сърце. Миналата нощ, като летях да търся място за гнездо, видях един човек, който носеше на пазара кокошки, навързани за краката. По-добре в гората при Червен вятър, отколкото тук, при такива хора. Утре ще си отгледам пилци, а те ще вържат и мене, и тях — па ще ни изкарат на продан. Ще си вървя. А ти що намисли?
— Аз ще остана тук — рекла оная, — тук има и вода, па има и храна.