— Отплата? — повторих недоумяващо.
Чудовището оголи зъби.
— Да, отплата. Задето ми отнехте Катрин. И унищожихте последния шанс да се развали проклятието.
Катрин? Какво общо имаше тя с всичко това, с тази гнус пред нас? Със семейство Съдърланд? И какво проклятие?
Погледнах към Деймън. Тя винаги бе споделяла повече подробности от живота си като вампир с него. Но очите на брат ми бяха широко разтворени, а устата — зейнала като на риба на сухо. Изглеждаше дори по-слисан от мен да чуе името й.
Припомних си за блажените седмици на пълно неведение, които прекарах като неин любовник и слуга, без да подозирам, че тя ще ме отведе право в ада.
Мъжът отстъпи няколко крачки и отвратителният му поглед обхвана и Деймън.
— Да, сега вече разбирате — заяви и кимна.
Ала ние не разбирахме.
— Аз… — заговори Деймън.
— ТИШИНА! — изрева злодеят. Внезапно се притисна към решетките, а черните му нокти се озоваха на сантиметри от лицето на Деймън. — Да не би да се осмеляваш да отричаш?
Със смразяваща лекота отмести настрани желязната решетка все едно бе завеса. Металът изписка в агония. Избухна мрак и той пристъпи в килията. Обви всяка от гигантските си ръце около гърлата ни.
— Вие ми отнехте Катрин. Аз ще ви отнема вашия нов живот. Око за око, както обичате да казвате вие, човеците. Ясно ли е?
— Аз… не разбирам за какво говориш — изхъхрих задавено.
Чудовището отметна глава и се засмя.
— Разбира се, че не разбираш. — Наведе рязко глава и впи поглед в мен. Устните му бяха изкривени в подигравателна гримаса. Той не ми вярваше. — Нима Катрин никога не е споменавала Клаус?
Дори след смъртта си Катрин продължаваше да ни преследва. Погледнах към Деймън. Върху лицето му се изписа изражение на болка и покруса. Изчезна за миг, ала в този миг ми се стори, че отново зърнах някогашния си брат. Той бе шокиран от факта, че Катрин, любовта на живота му, е била замесена с подобно безчувствено създание като това, което стоеше пред нас. Стана ми мъчно за него.
Неканени, в главата ми нахлуха десетки образи на Катрин. Завладяващите кехлибарени очи. Дългите черни коси, които се стелеха на немирни вълни около врата й, сякаш току-що ги бе разрошила заради някоя лудория. Тънката талия и палавата усмивка. Тя бе неустоима. И Деймън и аз не бяхме единствените, подвластни на магията й.
Мъжът стегна хватката си около гърлото ми и чух как прешлените ми простенаха. Само след миг щяхме да лежим на пода с прекършени без никакво усилие вратове, както Деймън бе убил затворника.
Тогава внезапно железните клещи ме освободиха. Деймън падна на земята до мен, също свободен от смъртоносната хватка.
Чудовището ни се ухили злобно от външната страна на килията.
— По-късно ще се видя с вас двамата — обеща.
И след това, сякаш бе забравил, затвори внимателно с пръст решетката на килията.
— И, запомнете: аз винаги наблюдавам.
21
С Деймън останахме още няколко минути в килията, твърде сащисани дори да помислим за бягство. Пазачите не се върнаха с ключовете. Не ги обвинявах.
Изругах и ударих по решетките. Изглежда нямаше значение какво ще направя, по кой път ще поема, нещата ставаха все по-зле. А семейство Съдърланд… те бяха просто невинни наблюдатели, пометени по пътя на разрушението, само защото се бяха оказали на неподходящо място в неподходящ момент. Въпреки че брат ми не бе причинил смъртта им директно, все пак беше не по-малко отговорен за гибелта им. Извърнах се, готов да го разкъсам на две.
И тогава видях изражението на лицето му.
Очите на Деймън се бяха изцъклили и той се бе облегнал на стената, за да не падне. Имаше същото замаяно изражение седмици, след като се бе събудил като вампир и бе разбрал, че Катрин е мъртва.
— Какво беше това? — прошепна, когато най-сетне ме погледна.
Но аз нямах представа какво беше това. Знаех само, че това е много по-силно, по-опасно и по-смъртоносно от всяко създание, което някога бях срещал. Гневът към брат ми се стопи и на негово място се възцари нещо като изтощение.
— Не съм сигурен, но мисля, че той ми е оставил посланието — промълвих, припомняйки си кървавите драсканици върху стената на къщата на Съдърланд. — Но какво беше това за Катрин? Какво е представлявал той за нея?
Деймън сви рамене.
— Нямам представа. Тя никога не ми е казвала за това… нещо.