Машината глухо забуча. Замигаха лампички. Един капак плавно се отмести и пред очите на съдружниците се появи блестяща нова гайка.
— Готово! — израдва се Арнолд.
— Виж ти! — Грегър не беше особено ентусиазиран. — Вече знам, че прави гайки. Нещо друго?
Арнолд отново натисна бутона.
— Килограм пресни кренвирши.
Капакът се отмести — на плота имаше кренвирши.
— Да й бях казал да ги обели — заядосва се Арнолд. — Добре де, и така става.
Той натисна бутона.
— Графитна пръчка. Дължина един метър, диаметър 60 милиметра.
Този път капакът се отмести повече и се появи пръчката.
— Какво още може да прави? — попита Грегър.
— Ти какво искаш? Тигърче? Карбуратор? Двадесет и пет ватова крушка? Или дъвка?
— Искаш да кажеш, че може да направи всичко?
— Каквото си пожелаеш! Това е Конфигуратор! Я се пробвай!
Грегър опита. Набързо получи кофа питейна вода, ръчен часовник и двеста грама майонеза.
— Не е лошо, обаче…
— Какво „обаче“?
Грегър замислено поклати глава. От опит знаеше, че подобни новости никога не са толкова надеждни при експлоатация, колкото изглеждат на пръв поглед.
След малко натисна бутона и каза:
— Транзистор Е1324.
Машината забръмча тихо, капакът се отмести и Грегър видя чисто нов транзистор Е1324.
— Да-а, не е лошо — призна той. — Какво правиш?
— Беля кренвиршите — отговори Арнолд.
Изядоха ги с удоволствие. През това време получиха разрешение за старт и след един час вече бяха в космоса.
Отиваха на Денет IV — средно голяма, гореща, влажна и плодородна планета в съзвездието Сикофакс. Имаше само един недостатък — непрекъснатите валежи. Почти през цялото време на Денет се изливаше проливен дъжд, а в редките случаи когато преставаше се образуваше гъста мъгла. Поръчката им се състоеше в това да намалят валежите. Те напълно владееха способите за регулиране на климата. Това бяха чести проблеми за много от световете. Няколко дни — и всичко е наред.
Пътят мина спокойно, без произшествия. Отпред се появи Денет. Арнолд изключи автопилота и поведе кораба из гъстите облаци. Слоят беше широк цял километър. Скоро се показаха планинските хребети, а след още няколко минути корабът увисна над скучна сива равнина.
— Тукашният пейзаж има доста странен цвят — отбеляза Грегър.
Арнолд кимна, подкара кораба по спирала и акуратно го спусна. Накрая включи балансьорите и изключи двигателя.
— Интересно. Тук няма никаква растителност — мислеше си на глас Грегър.
Само миг по-късно разбраха защо е така. Корабът замря за пет секунди, след което пропадна, прелетя петдесетина метра и рухна на истинската повърхност.
„Равнината“ се оказа изключително плътна мъгла, каквато се среща само на Денет.
Колегите бързо откопчаха коланите, внимателно се опипаха и след като се убедиха в своята цялост, пристъпиха към оглед на кораба.
Неочакваното сгромолясване от облаците се бе отразило направо катастрофално на старото корито. Радиото и автопилотът бяха напълно изпотрошени. Десет плочи от обшивката на двигателя бяха счупени. Най-лошото бе, че повечето елементи от системата за управление също бяха извън строя.
— Можеше да бъде и по-зле — оптимистично заключи Арнолд.
— Да — каза Грегър и се вгледа в мъглата. — Обаче следващия път ще е по-добре да използваме и приборите при кацане.
— Като ти кажа, че дори се радвам, няма да повярваш. Но сега сам ще се увериш колко полезно нещо е Конфигураторът. Започваме ли?
Направиха списък на изпотрошените части. Арнолд пристъпи към машината и натисна бутона.
— Плоча за обшивката на двигателя, размери 150 на 150 милиметра, дебелина 15 милиметра, сплав 342.
Конфигураторът набързо произведе поръчката.
— Трябват ни десет парчета — напомни Грегър.
— Знам — отвърна Арнолд и натисна бутона. — Още веднъж от същото.
Машината остана безмълвна.
— Май трябва да повторя командата — реши Арнолд и удари с юмрук по бутона. — Плоча за обшивката на двигателя, размери 150 на 150 милиметра, дебелина 15 милиметра, сплав 342.
Конфигураторът не направи опит да заработи.
— Странно — промълви Арнолд.
— И още как — Грегър почувства как се обрива отвътре.
Арнолд пробва отново със същия успех. Замисли се за малко, после пак удари с юмрук бутона:
— Пластмасова чаша.
Машината произведе чаша от яркосиня пластмаса.
— Още една.
Конфигураторът сякаш не го чу. Арнолд поиска восъчна свещ — получи я.
— Още една восъчна свещ — заповяда той.
Машината не се подчини.
— Да-а, интересно. Трябваше да се сетя за тази възможност.
— Коя?