— Ти имаш страст — каза той и посочи роклята й. — И талант. Иначе не бих те наел.
— О, благодаря ти! Това е като сбъдната мечта! — Хедър притисна ръка към гърдите си. — Толкова съм развълнувана г-н ъ-ъ-ъ… как да те наричам?
Той се поклони леко.
— Позволи ми да се представя — очите му блестяха, докато се усмихваше лениво. — Аз съм Жан-Люк Ешарп.
Глава 3
Жан-Люк очакваше реакцията й да бъде забавни и не сгреши. Устата на Хедър зейна от изненада. Красивите й зелени очи се разшириха от ужас. Кръвта се отдръпна от лицето й, оставяйки я толкова бледа, че дори луничките й не се виждаха.
Той се ухили. От години не се беше забавлявал така. Тя отвори и затвори уста, но не пророни нито дума — досущ като риба на сухо. Една очарователна риба.
Жан-Люк наклони глава и попита:
— Какво казваше?
Хедър успя да изтръгне от гърлото си няколко задавени писукания.
— Как може да си… Мислех, че си много стар.
Той повдигна вежда.
— Имам предвид, че… О, боже, съжалявам! — Тя отметна къдриците си назад, а чантичката й падна на пода. — По дяволите!
Той се наведе да я вдигне.
— Не, аз ще я взема.
Тя грабна чантичката си толкова бързо, че залитна докато се изправяше.
Жан-Люк се пресегна, за да я хване.
— Добре съм. — Хедър замахна с ръка към някои от дрехите, за да се задържи. За съжаление, моделите се разделиха подобно на Червено море, оставяйки я да се строполи на пода. — Ааа.
— Държа те! — каза той, хващайки я за ръкава.
И тогава дрехата се разпори.
Хедър се сгромоляса, а Жан-Люк остана да стои с парчето плат в ръка. Merde!
Той се надвеси над нея.
— Добре ли си?
Полата й се беше вдигнала, разкривайки добре оформените й крака. Не можа да устои да не си представи как бедрата й се увиват около кръста му. Или врата му.
— Наистина ли ти си Жан-Люк Ешарп? — попита тя.
— Oui.
Хедър изстена и закри лицето си с ръце.
— Имаш ли мазе, в което мога да се скрия за около 50 години?
Всъщност имаше и беше изкушен да я покани там. Жената със сигурност щеше да разведри дългото му изгнание, но нямаше право да държи в плен смъртна само за забавление. Той седна на пода до нея.
— Няма нужда да се срамуваш.
— Унижена съм! Направо ме убий още сега!
Жан-Люк се засмя.
— Молех за съвсем същото малко по-рано тази вечер. Не сме ли леко мелодраматични?
— Казах ужасни неща за теб. — Тя свали ръцете от лицето си. — Наистина съжалявам!
— Не се извинявай за това, че си откровена. На мен ми харесва. В този бизнес много малко хора са искрени.
Хедър седна и трепна, когато забеляза полата си. Побърза да я оправи.
— Не мога да разбера как може да си толкова кра… млад. Създавал си дрехи за звезди като Мерилин Монро.
Нима за малко не го нарече красив? Усмивката му посърна, когато осъзна, че е време да започне с лъжите. Zut! Тя бе толкова откровена с него.
— Аз съм… синът на въпросния Жан-Люк Ешарп. Можеш да ме наричаш Жан, за да не ме бъркаш с баща ми.
— О! Страхотно е, че си наследил таланта му.
Жан-Люк сви рамене. Мразеше измамата. Затова обикновено предпочиташе компанията на вампирите. Всяка връзка със смъртен изискваше прекалено много лъжи, особено сега, когато трябваше да се укрива. Подаде на Хедър скъсания ръкав.
— Съжалявам, че се скъса!
— Всичко е наред — тя го натика в чантичката си. — Както ти каза, платът е боклук. — Младата жена огледа стаята и се усмихна. — Не мога да повярвам, че се намирам в истинско дизайнерско студио в компанията на известен моден дизайнер.
Жан-Люк се усмихна и се изправи на крака.
— Ще дойдеш ли в понеделник на работа? — попита я той и й подаде ръка, за да й помогне да стане.
— О, можеш да се обзаложиш. За мен това е сбъдната мечта.
Хедър постави ръката си в неговата и той я издърпа толкова рязко нагоре, че тя се блъсна в гърдите му. Ръцете му мигновено я обгърнаха. Тя погледна нагоре с прекрасните си очи. Толкова тъмни, блестящо зелени. Жан-Люк можеше да чуе как ударите на сърцето й се ускоряват, докато я държеше в ръцете си. Това му хареса.
— Знаеш ли колко си красива?
Събеседницата му поклати глава.
Очевидно можеше и да я накара да загуби способността си да говори. Желание закипя във вените му. Усещаше я толкова топла и сладка, но трябваше да се спре преди очите му да заблестят в червено. Тя беше прекалено голямо изкушение, а той винаги се стараеше да избягва сериозните връзки.