— Не повече от двадесетина гости — предупреди го Иън.
Италианецът се присмя.
— Това е смешно!
Вампирът повдигна вежда.
— Как може да кажеш това, след като видя какво се случи с Пиер?
— Но след като поканя членове на училищният съвет, кмета и градския съветник, ще надвиша тази бройка — протестира Алберто.
— Шоуто ще бъде в тесен кръг — повтори Иън. — Нареждане на Жан-Люк. Безопасността е на първо място.
Италианецът напусна стаята, мърморейки.
Всички останали се върнаха в студиото, където Хедър продължи работата си, докато Фиделия и Бетани пробваха всички нови дрехи на куклата. Беше почти шест часа, когато Иън се олюля и сграбчи края на работната маса, за да се задържи.
— Нещо не е наред ли?
Фил тръгна към него.
— Чувствам се… странно.
Хедър спря да шие и се загледа в него.
Иън се преви на две и изстена продължително.
Тя се втурна към него.
— Добре ли си?
— Не — той пристъпи напред и падна на колене. Дишаше трудно и пот изби върху челото му.
— Чувствам се много… — Покри лицето си със стенание.
Хедър коленичи до него.
— Можем ли да помогнем с нещо?
Той извика и се свлече на пода.
Тя погледна към Фил.
— Трябва да направим нещо.
Той поклати глава и се намръщи.
— Няма къде да го заведем. Слънцето ще го изпържи. И няма как да обясним ситуацията на някой лекар.
Иън изстена продължително.
— Но той страда — прошепна Хедър.
— Мамо, какво му има на Иън?
Бетани тръгна към тях, но Фиделия я дръпна назад.
— Не се притеснявай, миличка — отвърна Хедър. — Просто е малко… болен. Сигурно от нещо, което е ял.
Иън извика отново и изведнъж се вцепени. Стисна лицето си в ръце, докато кокалчетата му не побеляха.
— Какво можем да направим? — тя се надвеси над него. — Къде те боли?
— Навсякъде — прошепна той. — Лицето ми, имам чувството, че ще се разцепи на две.
Хедър докосна рамото му.
— Не бива да взимаш това лекарство повече.
— Трябва.
— Не, не трябва. Фил може да ни пази през деня. Не желая да страдаш заради нас.
— Не е само заради вас — изстена Иън. — Заради мен е.
— Какво искаш да кажеш?
Фил клекна до тях.
— Той ще остарява с по една година за всеки ден, в който използва лекарството.
Хедър не можеше да си представи защо някой би искал да остарее.
— Аз съм на четиристотин и осемдесет години — измърмори Иън. — Напълно пораснал мъж, затворен в тяло на петнадесетгодишен. Не мога да продължавам така.
— Но това те наранява — протестира Хедър.
— Не ме интересува. — Той извика отново и се преви на две. — Имам нужда да изглеждам по-възрастен. Искам да намеря истинската любов… като теб и Жан-Люк.
Тя понечи да опровергае твърдението, че чувства каквато и да било любов към Жан-Люк, но забеляза, че тялото на Иън бе спряло да се гърчи. Ръцете му бяха паднали от лицето му.
— Т-той не диша.
Фил притисна пръстите си към врата на вампира.
— Сърцето му е спряло.
— О, боже — Хедър падна назад по дупе. — Това не може да се случва — тя се изправи на крака. — Той не може да е. — Мъртъв? Не бяха ли вампирите по дефиниция мъртви? — К-какво ще стане с него?
— Не съм сигурен — Фил прокара ръка през гъстата си кафява коса. — Сещам се само за две възможности. — Може ефектът от лекарството да се е изчерпал и той да е потънал в дневния си мъртвешки сън, което би било добре, тъй като означава, че не усеща болка.
— А втората възможност?
— Лекарството може да го е убило — намръщи се Фил.
— Не! — Очите й се изпълниха със сълзи. — Не може да умре. Той просто искаше лице на по-възрастен и шанс да открие истинската любов.
По дяволите, тези вампири бяха прекалено човечни.
— Не мисля, че е мъртъв. Поне не и завинаги — промърмори охранителят, докато изучаваше неподвижното тяло. — Според опита ми, един наистина мъртъв вампир се превръща в прах.
— Кога ще разберем със сигурност?
Хедър избърса очи.
— Когато слънцето залезе. Ако е добре, сърцето му ще започне да бие отново — Фил посочи към лицето му. — Изглежда ли ти по-различен?
— Не. — Хедър се приближи, за да го разгледа по-отблизо. — Всъщност да. Мисля, че, челюстта му се е разширила малко и му е пораснала брада.