Фил кимна.
— Болки от растежа. Това е усещал. Болка равна на година остаряване. Струва ми се, че е и малко по-висок.
Хедър се намръщи на мъртвото тяло.
— Създателят на лекарството не е ли знаел, че това ще се случи?
Фил поклати глава.
— Роман никога не е усещал някаква болка. Разбира се, той вече е бил на около тридесет години, когато е бил преобразен. Предвид, че е напълно зрял, шокът не беше толкова голям за неговото тяло.
— Роман е опитвал лекарството?
— Да, след като се роди синът му. Взимаше го цяла седмица, за да помага на жена си с бебето, но косата му започна да посивява и те осъзнаха какво се случва.
Хедър се изправи на крака.
— Не мисля, че Иън трябва да го пие отново. Със сигурност има жени вампири, които ще го разберат и приемат такъв, какъвто е, нали?
Фил се изправи.
— Не знам, но мисля, че това е негово решение.
Хедър не беше съгласна и реши да поговори с Жан-Люк по въпроса, веднага щом му върнеше дрехите, които й беше купил. Мамка му, планът й да го отбягва беше отишъл напълно по дяволите.
Тя погледна надолу към тялото на Иън.
— Не можем просто да го оставим да лежи тук на студения твърд под.
Сините очи на Фил блеснаха с веселие.
— Той не усеща нищо, повярвай ми.
— Изглежда толкова неудобно.
Хедър огледа рафтовете и откри два топа плат от мека вълна. Постави единия под главата му за възглавница и разви другия, за да му направи одеяло.
После си взеха почивка за вечеря. Тя се обади на застрахователната компания, за да провери къщата си, а след това звънна на учителката по драматургия от гимназията. Лиз Шуман беше очарована да осигури подиума и да бъде един от моделите, които ще представят роклите на Хедър в шоуто. Лиз обеща, че новият й приятел ще докара подиума през уикенда, а в замяна Хедър й даде дума, че ще му връчи няколко билета за мероприятието.
След вечеря се върнаха в студиото при мъртвото тяло на пода. Тя завърши първата си рокля и погледна часовника. Часът бе седем и тридесет вечерта и слънцето щеше да залезе скоро. Хедър отправи безмълвна молитва Иън да се събуди, а после поклати глава в почуда. Случваше се. Вече не можеше да гледа на тези вампири като на чудовища.
И бе въвлечена в техния свят.
Жан-Люк се събуди с обичайния шок, който разтърси цялото му тяло и стартира сърцето му. Побърза да си вземе душ и да закуси, защото искаше да се увери колкото се може по-скоро, че нищо лошо не се е случило през деня. Дали Хедър беше добре? И как бе прекарал Иън първия си ден с лекарството, от което оставаше буден?
Облече сиви панталони и тъмнокафяво поло, нормални дрехи. Само се надяваше, че Хедър няма да го погледне по същия начин, както миналата нощ с отвращение и ужас в очите си. Трябваше отново да я спечели по някакъв начин.
Провери кухнята, но те не бяха там. Когато излезе, видя Фиделия да води Бетани към стълбите.
— О, Жан-Люк! — усмихна се тя. — Благодаря ти за прекрасните подаръци.
Възрастната жена притискаше кутията с таро карти към гърдите си.
— Обожавам новата си кукла — обади се Бетани и я вдигна във въздуха, за да може той да я види. — Името й е принцеса Катерина.
— Харесва ми.
Явно нещата, които беше поръчал в неделя вечер, бяха пристигнали.
— Знаеш ли къде е майка ти?
Бетани посочи надолу по коридора.
— Всички са в студиото.
Фиделия понижи глас.
— Чакат Иън да се събуди.
Жан-Люк се скова.
— Той не е ли… буден?
Бетани се засмя.
— Той спи прекалено дълго.
Фиделия трепна.
— Хайде, малката ми, да те заведем да се изкъпеш.
Тя побутна детето нагоре по стълбите.
Жан-Люк се втурна към студиото и спря.
Хедър беше коленичила на пода над Иън, обградена от Роби, Финиъс и Фил. Тя погледна към него.
Сърцето му подскочи. Очите й не излъчваха отвращение, но бяха изпълнени с болка. Милата й натура приемаше дилемата на Иън присърце.
— Трябва да говоря с теб.
Хедър се изправи и отдръпна встрани, за да могат да поговорят насаме. Не знаеше, че това е излишно, тъй като вампирите притежаваха супер слух.
— Как можа да му позволиш да направи нещо толкова опасно?
— Бях против — отговори Жан-Люк тихо. — Но в крайна сметка не можех да го принудя да се откаже. Решението беше негово.