— Но той можеше да се убие само за да получи шанс да открие истинската любов — Хедър избърса очи. — Тъжно е.
— Един благороден мъж би пожертвал всичко в името на истинската любов.
Тя го погледна с разширени очи.
— Когато Роман взе лекарството, също се събуди по-късно — Жан-Люк се обърна към Иън. — Вярвам, че той ще се събуди.
Тишината увисна помежду им, докато чакаха.
Роби се обърна към Финиъс:
— Отиди да провериш дали Фиделия и малката са добре. Ще те държим в течение какво става тук.
— Дадено.
Финиъс напусна стаята.
— А ти окъсняваш — измърмори Роби към Фил. — Няма нужда да оставаш.
— Напротив — възрази охранителят и скръсти ръце.
Хедър пое дълбоко дъх.
— Получихме кутиите с нещата, които си поръчал.
Жан-Люк се обърна към нея.
— Хареса ли ти роклята?
— Прекрасна е. — Тя избегна погледа му. — Но не мога да я задържа.
— Защо не?
Наказваше ли го?
— Не искам да съм… ти задължена. Вече ми даде страхотна работа и безопасно място, където мога да остана.
— Ти спаси живота ми, Хедър, аз съм ти задължен.
— О, сигурна съм, че можеше да се справиш с Луи и сам — махна небрежно с ръка. — Нали си европейски шампион по фехтовка?
— Но нямах шпага, забрави ли?
Тя се обърна към него, смръщена.
— Сигурна съм, че щеше да го победиш и без моята помощ. Ти си… muy macho, както би казала Фиделия.
— Благодаря, но няма нужда да изглеждаш толкова раздразнена от този факт.
Хедър скръсти ръце.
— Не мога да запазя роклята и другите… неща.
Той пристъпи към нея.
— Имаш предвид сутиените?
— Повече от един ли са?
— Три сутиена, три чифта бикини — той спусна поглед по тялото й. — Бях много внимателен в избора на правилния размер.
Тя се изчерви.
— Ще трябва да ги върнеш.
— Не, не трябва.
Когато Хедър отвори уста, за да протестира, той продължи:
— Заради мен ти и семейството ти сте в опасност. Заради мен къщата ти беше съсипана. По всяка вероятност всичко вътре ще има следи от дим и ще трябва да се смени. Това ще ти струва доста. С няколкото неща, които поръчах, не мога да ти се отплатя. Аз съм този, който ти е задължен.
Тя въздъхна и се предаде.
— Добре, благодаря ти.
— Как се чувстваш?
Не искаше да мисли, че е виновен за тъмните кръгове под очите й.
— Много съм уморена. Не успях да спя снощи.
— Извинявам се за начина, по който научи истината. Трябваше да ти кажа по-рано.
Хедър пъхна ръце в джобовете на дънките си и се загледа в пода.
— Защо не го направи?
Жан-Люк затвори очи за момент, чудейки се как да й обясни.
— Аз бях… очарован от начина, по който ме гледаше и говореше с мен. Сякаш бях нормален. Чувствах се отново като човек. С дом и семейство, и красива жена, която ме намира за привлекателен. Никога не съм имал това, когато бях смъртен.
— Никога не е имало жени, които да се хвърлят на врата ти? Трудно е за вярване.
— Никога не съм имал дом и семейство — той пристъпи към нея. — Отне ми доста време да разбера, че това е, което искам, повече от всичко друго.
Тя извърна поглед, но той видя проблясъка на сълзи в очите й.
— Би ли ми указала честта да ми позволиш да те ухажвам?
Хедър се засмя нервно.
— Звучиш толкова старомодно.
— Може би — усмихна се той иронично. — Но също така съм много решителен.
— А-аз не принадлежа на твоя свят.
— Можеш да принадлежиш на който свят си пожелаеш.
Тя разтри чело.
— Това е проблемът, не искам да принадлежа там, но и не искам да те нараня. Аз.
Иън подскочи и гърдите му се изпълниха с въздух.
— Той е жив! — извика Роби с усмивка.
— О, да!
Фил удари въздуха с юмрук.
Жан-Люк се усмихна.
— Слава богу.
— О, да, страхотно — Хедър подскачаше нагоре-надолу. — О, да!
Тя прегърна Жан-Люк през врата.
Сърцето му се изпълни и той отвърна на прегръдката й.
Хедър се отдръпна с възклицание.
— О, не исках… извинявай. Просто бях толкова щастлива и забравих.
— Че съм чудовище? — завърши той изречението й.
Бузите й се обагриха в розово.
— Не мисля.
— Какво стана? — обади се Иън и седна.