— Заспал си по време на работа. — Роби скръсти ръце и се намръщи. — Трябва да ти удържа от заплатата.
Иън погледна наоколо с объркан поглед.
— Аз… закъснял ли съм?
Роби се засмя и му подаде ръка, за да му помогне да се изправи.
— Притесни ни, момко. Как се чувстваш?
Иън грабна ръката на Роби и бавно се изправи на крака.
— Мисля, че съм добре.
— По-висок си поне с два сантиметра — обяви Фил.
— Наистина ли? — ухили се Иън. — Проработило е! По-възрастен съм с една година и съм дяволски гладен.
— Слизай долу да закусиш — нареди Роби.
— Бих желала да не взимаш повече това лекарство — каза Хедър. — Изглеждаше толкова болезнено.
— Съжалявам, че трябваше да видиш това — отвърна Иън. — Но няма да спра.
Двамата с Фил излязоха от стаята.
— Ще ви оставя насаме.
Роби се поклони и напусна студиото.
— Аз също трябва да вървя — отвърна Хедър и се отправи към вратата.
— Ами работата ти? — попита Жан-Люк.
— О… — Тя се обърна. — Завърших първата си рокля. — Посочи към манекена.
Той отиде до него.
— Виждам, че все пак си решила да не слагаш ръкави.
— Да. — Хедър се приближи. — Не стояха добре с корсажа, затова реших вместо това да добавя подходящ шал.
Той кимна.
— Добра идея.
— Чудех се… — Тя захапа долната си устна. — Кой прави ръчната изработка по моделите ти?
— Различни жени от Франция и Белгия. Зависи от какво имам нужда. Има една жена в Брюксел, която прави най-добрата дантела в света и още една в Англия, която изработва най-страхотната бродерия.
— О!
Да не би тя да подозираше, че има нелегален шивашки цех някъде?
— Считам ги за творци и им плащам много добре. Мога да те заведа да ги видиш, ако желаеш да се запознаеш с работата им.
— Н-не мисля — Хедър отстъпи назад. — Трябва да вървя, наистина съм уморена.
Той кимна.
— Имала си дълъг ден.
— Да. Лека нощ.
Тя буквално избяга от стаята.
Жан-Люк въздъхна. Отхвърли предложението му да я ухажва. Все още изглеждаше уплашена, но поне вече не бе отвратена. Имаше напредък, макар и малък.
Прекоси коридора до офиса на Алберто, където двамата обсъдиха благотворителното шоу. След това се телепортира в своя, за да навакса с работата. Бяха се събрали повече от сто мейла и поне дванадесет доклада от Париж, на които да отговори. Освен това бе господар на сборището в Западна Европа и бяха изникнали няколко спора за разрешаване. Взе си малка почивка след полунощ, изпивайки още една чаша синтетична кръв от запасите, с които разполагаше в офиса си. Беше малко след два часа сутринта, когато алармата се включи. Жан-Люк грабна меча си, изтича до спалнята на Хедър и отвори рязко вратата. Те спяха. Алармата не ги беше събудила, защото бе настроена да се чува само от вампири и кучета. А това означаваше само едно — в къщата се бе телепортирал вампир.
Жан-Люк отиде до банята и я провери. Беше празна.
— Какво става? — попита сънено Хедър.
— Нищо — прошепна той. — Просто проверявам дали сте добре. Заспивай.
Видя Роби в коридора и забърза към него, затваряйки вратата наполовина.
— Какво става?
— Беше Симон — обясни шотландецът. — Твърди, че й било скучно и затова излязла навън.
— Къде е ходила?
— Не ми каза — отговори Роби. — Телепортирала се е навън без никой да забележи, но когато е влязла отново, е задействала алармата.
Жан-Люк си спомни как Симон се хвалеше, че може да има афера с Луи.
— Възможно е да е компрометирана.
— Знам. Да я отпратя ли?
— Не. Искаме Луи да нападне, за да го хванем.
— Добре. Ще я наблюдавам.
Роби изхвърча надолу по стълбите.
Хедър надникна през полуотворената врата.
— Какво става?
— Всичко е наред — успокои я Жан-Люк.
Тя пристъпи в коридора.
— Чух ви да си говорите. Мислиш, че Симон може да е под контрола на Луи?
— Възможно е. Той обикновено използва смъртни, но би могъл да контролира и вампир, особено ако тя е недоволна от нещо.
— Като Симон — намръщи се Хедър. — Този контрол върху ума… Никога не си го използвал върху мен, нали?
Той се скова.
— Естествено, че не. Би било нечестно.
— Не съм искала да те обидя.
Погледът му се отклони към очарователно разрошената й коса и намачкана пижама.