— Ако беше под мой контрол, сега щеше да бъдеш в леглото ми.
— О!
— И щеше да си гола. А аз щях…
— Добре. Схванах картинката.
Той се усмихна бавно.
— Беше ли ти хубаво?
Тя го погледна раздразнено.
— Красива си.
Хедър изсумтя.
— Нямам никакъв грим.
— Ти си естествено красива.
— Няма да е за дълго. Ще остарея и ще се сбръчкам.
— Времето не ме плаши — той пристъпи по-близо. — Позволи ми да те ухажвам.
Хедър му оправи странен поглед, сякаш предпазливостта и желанието се бореха в нея.
— Ще си помисля.
Тя се вмъкна в спалнята и затвори вратата.
Да, той определено напредваше бавно.
Глава 23
Хедър търсеше нещо, заради което да намрази Жан-Люк. Статуквото му на вампир вече не представляваше достатъчно добра причина да го отблъсква. Всички вампири в къщата пиеха храната си от бутилки. Всички мъже вампири бяха внимателни и с добри маниери. Симон и Инга изглеждаха суетни и егоистични, но Хедър подозираше, че са били такива и преди да се сдобият със зъбите си.
Фиделия потвърди теорията, че смъртта не променя характера на човека. Беше виждала доказателство за това, докато бе помагала на изгубени души. Така че Хедър не можеше да пренебрегва повече истината. Жан-Люк беше точно толкова възхитителен, интелигентен и благороден, колкото е бил и като смъртен.
Чувството му на дълг личеше и в начина, по който ръководеше бизнеса си. Нямаше нелегални цехове и малтретирани служители в името на печалбата. Фил й сподели, че Жан-Люк бе поел грижата за семейството на Пиер. Той бе добър мъж и ако беше смъртен, Хедър знаеше, че не би се поколебала да започне връзка с него. Нямаше постоянно да отрича чувствата си към него. Следователно истинският въпрос беше дали може да го приеме и обича такъв, какъвто е?
Четвъртък бе спокоен ден до вечерята, когато Иън преживя още една атака. Фиделия веднага изкара Бетани от кухнята, за да не стане малкото момиченце свидетел на страданията на вампира. Хедър мразеше да го гледа как се мъчи и го помоли да вземе някакви болкоуспокояващи, но той стоически отказа. След половин час гърчене и потене, най-накрая спокойно потъна в мъртвешкия си сън.
Хедър завърши дългия шал към първата си рокля и започна да крои втория си модел. Докато времето се нижеше, осъзна, че очаква с нетърпение да види Жан-Люк.
Той се появи около осем и половина, красив както винаги. Тя затаи дъх още щом го видя. Знам, че ме обичаш. Господ да й е на помощ, беше ли прав? Какво друго би обяснило факта, че я привлича, макар да знаеше истината за него.
Жан-Люк разгледа работата й докато чакаха Иън да се събуди. Малко по-късно вампирът се свести и стана на крака, за да види колко е пораснал. Хедър подаде на Роби шивашкия метър.
— Поздравления, вече си висок над метър и осемдесет — съобщи Роби. — И трябва да се обръснеш.
Иън се ухили, потърквайки наболата по челюстта му брада.
— Трябва да пийнем Криски и да го отпразнуваме — предложи Финиъс.
Шотландецът се засмя.
— Постоянно си търсиш повод да пиеш Криски.
— Имам една бутилка в офиса на охраната — каза Роби. — Хайде да вървим.
Тримата мъже вампири излязоха, оставяйки Хедър и Жан-Люк сами.
— Какво е Криски? — попита тя.
— Микс от синтетична кръв и шотландско уиски — обясни той. — Роман направи храната ни доста по-интересна със своята Вампирска фюжън кухня.
— Шегуваш ли се? — намръщи се Хедър.
— Не. Вече имаме Шококръв, кръв с шоколад, която е любима напитка сред жените вампири и Пенлива кръв за специални вампирски случаи.
Хедър се засмя.
— И какви ще да са тези случаи? Преместване в нов, по-луксозен ковчег?
Ъгълчето на устните му се изкриви в усмивка.
— Подиграваш ми се. Знаеш много добре къде спя и не е ковчег.
Лицето й пламна при спомена за леглото му.
— Искаш ли да видиш върху какво работя? В офиса ми е.
Тя се поколеба, не беше сигурна дали е готова да остане насаме с него зад затворени врати.
Усмивката му избледня.
— Никога не бих те наранил, cherie. Готов съм на всичко, за да те защитя.
Всичко, освен да я спре да не се влюби в него, а това можеше да й причини много болка в бъдеще. Тя въздъхна. Любовта никога не идваше с гаранционен срок. Винаги бе скок в неизвестното. Хедър просто не беше сигурна, че иска да направи този скок.