Дали не позволяваше на страха да контролира живота й отново? Понякога предпазливостта бе по-мъдрият избор. От друга страна прекалената предпазливост можеше да бъде скучна… и тъжна. Ами ако прекараше остатъка от живота си в съжаления заради тази своя мъдрост?
Хедър си пое дълбок дъх.
— Мога да намина за няколко минути.
— Добре.
Жан-Люк се запъти бавно към вратата, очаквайки тя да го придружи. Не направи опит да я докосне и тя му бе благодарна за това. Изглежда разбираше, че й е нужно време. Трябваха й и отговори.
— Защо дойде в Тексас? — попита Хедър, докато вървяха по коридора.
— Налагаше се да изчезна. Пресата започна да се чуди защо не остарявам.
— Значи се укриваш?
Той кимна.
— В следващите двадесет и пет години. След това мога да се върна Париж и да се представя за свой син.
Тя искаше да го попита дали някога е обмислял наистина да има син, но изгуби смелост.
— Т.е. ще останеш в Шницълбърг за известно време.
Как би могла да се върне към нормалния си живот, като знае, че вампирът, който я обича, живее малко по-надолу по магистралата?
— Все още мога да посещавам и други места. Просто трябва да бъда внимателен. Не мога да си позволя да бъда забелязан от медиите.
— Как пътуваш, за бога?
Хедър замлъкна, докато влизаха в изложбената зала.
— Не, не ми казвай… криеш се в ковчег в багажното отделение на някой боинг 747.
Той трепна.
— Това би било ужасно. Пътуването всъщност е много лесно за нас. Просто се телепортираме.
— Телепортирате? Никой не го прави, освен в научнофантастичните филми.
— Вампирите се телепортират.
Хедър хвърли поглед на изложбената зала, останала без думи. После се обърна отново към него, а той изчезна.
Тя ахна.
— Жан-Люк?
— Да.
Хедър подскочи и се завъртя. Беше зад нея.
— О, това е прекалено подло.
— Понякога е много полезно. Така охраната ми успя да донесе играчките на дъщеря ти тук.
— Можеш да се телепортираш в спалнята ми, когато пожелаеш, дори ако вратата е заключена?
— Да, но не забравяй, че аз съм почтен мъж.
Тя потрепна, когато внезапна мисъл й мина през главата.
— Тогава и Луи може да се телепортира тук. Може да отиде право в спалнята ми.
— Хедър — прекъсна я той, докосвайки рамото й. — В секундата, в която някой се телепортира в сградата, се задейства аларма. Снощи се активира, когато Симон се прибра.
— О! Значи заради това нахлу в спалнята ми.
— Да.
Жан-Люк наистина я пазеше.
— Оценявам колко много усилия полагате, за да ни защитавате.
Той се усмихна.
— Когато всичко това свърши, мисля, че трябва да излезем на истинска среща.
— Имаш предвид вечеря и кино? — подигра му се тя. — Не мисля да се предлагам като основно ястие.
Жан-Люк се засмя.
— Не, но мога да те заведа на някое уединено място, далеч от хорските очи. Например в замъка на Ангъс в Шотландия или вилата на Роман в Тоскана.
Същински разбойник. Размахваше лакомство пред очите й, на което трудно можеше да устои. Винаги бе искала да пътува.
— Имам приятели вампири по целия свят и всеки би ни посрещнал радушно — продължи Жан-Люк. — Просто трябва да се уверим, че никой няма да ме разпознае и че слънцето не е изгряло.
— Искаш да кажеш, че ще ме вземеш със себе си, когато се телепортираш?
— Да, всъщност е много просто.
Тя изсумтя.
— Лесно ти е да го кажеш. Обясняваш ми как ще ме превърнеш в някакъв вид… изпарения, а после ще се надяваме да се материализирам с главата в правилната посока.
— Напълно безопасно е.
— Не звучи така.
Жан-Люк наклони глава настрани и се замисли.
— Ще ти покажа как работи сега, за да не се притесняваш после.
Тя отстъпи назад.
— Нямам проблем е притеснението. Всъщност съм много веща в него.
— Просто ще отидем в офиса ми — посочи той към прозореца на втория етаж, който гледаше към изложбената зала. — И така след време, когато те взема със себе си на по-дълго пътуване, няма да те е страх.
Боже мой, той бе толкова съблазнителен.
— Може и да се съглася да излезем на среща в даден момент в бъдещето, но това не означава, че съм склонила за идеята ти да ме ухажваш.
— Добре. Ще направим пробно кръгче.
Той се приближи.