Сърцето й подскочи. О, боже, беше се съгласила да се телепортира.
Жан-Люк нежно постави ръце на талията й.
— Трябва да направиш няколко неща, за да проработи.
— Какво например?
— Обвий ръце около врата ми и се дръж здраво.
Хедър бавно вдигна длани към шията му.
— А сега какво?
Той я прегърна.
— Целуни ме.
— Това не го правеха в Стар Трек — присмя му се тя.
— Техен проблем.
— Какво ще стане, ако се телепортираш сам или с друг мъж?
Жан-Люк трепна.
— Добре де, излъгах — призна и я дари с унила усмивка, — но не можеш да ме виниш, че опитах.
Хедър го перна по рамото. Той се засмя.
— Но наистина трябва да се държиш здраво.
Стаята започна да се върти и Хедър стисна здраво врата му, сякаш живота й зависеше от това.
— Довери ми се — прозвучаха в ухото й нежните му думи, секунда преди всичко да потъне в мрак.
Усети чувство на безтегловност, а след това твърдия под под краката си. Отвори очи. Намираше се в просторен офис.
— Това беше зловещо.
— Ще свикнеш.
Хедър отстъпи назад и той я пусна. Тя започна да се разхожда из офиса, забелязвайки двете кожени кресла, бюрото, компютъра и шкафовете. Спря пред работната маса, която бе покрита с красив плат в синьо-зелени краски. Купчина паунови пера я примамваше да ги докосне. Накрая погали нежните стъбла.
— Знаех си, че ще искаш да ги докоснеш — обади се тихо Жан-Люк зад нея. — Харесваш текстурите.
Кожата на Хедър настръхна.
— Откъде знаеш?
— Наблюдавах те — той се приближи до нея. — Харесва ти мекотата на коприната върху кожата ти. Обичаш да усещаш плюш и кадифе под пръстите си.
Жан-Люк вдигна едно пауново перо.
— Това ми напомня за теб. Съчетава всички различни нюанси на зеленото и тюркоазното, които мога да видя в очите ти. Променят се леко, когато се усмихваш или мръщиш и… по време на оргазъм.
Тя му хвърли раздразнен поглед.
— Твоите очи също се променят.
Той се усмихна и й подаде няколко скици.
— Какво мислиш?
Хедър ги разгледа. Жан-Люк бе наистина талантлив. Успяваше да използва вековете натрупан моден опит и да създаде нещо едновременно класическо и ново.
— Красиви са.
— Както и източникът на вдъхновението ми.
Той погали лицето й с перото и продължи надолу по врата й.
Тя остави скиците и тръгна към прозореца. Погледна надолу към манекените, които блестяха в искрящо бяло в тъмната изложбена зала.
— Имам нужда да разбера повече за теб.
— Какво искаш да знаеш?
Хедър облегна чело върху студеното стъкло.
— Всичко. Ти знаеш всичко за мен.
Той въздъхна.
— Няма много за разказване. Роден съм като беден слуга, син на Жан, който чистеше оборите. Не си спомням фамилното си име.
Тя се обърна към него.
— Ами Ешарп?
— Сдобих се с него, след като бях трансформиран. Някои вампири ме наричаха така на шега. Всяка жена, която… ме срещнеше, след това носеше шал, за да прикрие белезите — обясни Жан-Люк и сви рамене. — Ешарп означава шал.
Хедър трепна.
— Тъжна шега.
— По-голямата част от живота ми бе една тъжна шега. Борих се усилено, за да стигна дотук.
Тя го разбираше.
— Вярно ли е онова, което каза миналата нощ, че майка ти е починала, когато си бил малък?
Той седна на едно от креслата с навъсено изражение.
— И двамата ми родители починаха. Останах сирак, когато бях на шест години. Баронът ми позволи да спя в конюшнята и да поема задълженията на баща си.
Хедър изсумтя.
— Хм, много мило от негова страна.
— Беше по-добре, отколкото да остана без дом.
Тя приближи до него и спря до бюрото.
— Продължавай.
— Баронът беше опитен воин и няколко негови подопечни живееха в шатото със сина му. Тренираше ги, за да станат рицари. А аз се криех зад разни бурета и наблюдавах. След това се упражнявах вечер в конюшните с една тояга.
Хедър кимна.
— Обзалагам се, че си бил добър.
— Синът на барона беше побойник и пребиваше другите момчета до кръв. Баща му не правеше нищо, защото се гордееше с него. Един ден, когато бяха на около десет години, той повали едно от момчетата на земята и започна да го налага със сопа. Аз грабнах тоягата си и го блъснах. Тогава започнахме да се бием.