Тя си пое дълбоко дъх.
— Тайната ви ще бъде разкрита.
Той кимна.
— Точно така.
И тогава щяха да се появят хора, решени да заловят и убият всички вампири.
— Това ще е катастрофално — промълви тя, отдръпна ръката си и се облегна в стола.
Светът на вампирите беше опасен. Как би могла да въвлече дъщеря си в него?
Жан-Люк се изправи и пристъпи към прозореца, който гледаше към долния етаж.
— Трябва да те предупредя за благотворителното шоу след седмица. Мислех да го отменя, тъй като ще даде възможност на Луи да те нападне, но решихме да се състои.
Хедър преглътна.
— Т.е. аз ще съм примамката?
Той се обърна с лице към нея.
— Няма да се отделя от теб цяла вечер. Ще бъдем старателно подготвени. Така е най-добре. Ще го примамим тук, където можем да контролираме ситуацията. А и е по-добре да разрешим проблема през нощта, когато всички вампири са будни и способни да те защитят.
Тя кимна бавно.
— Да, най-добре всичко да приключи.
Не искаше да живее под заплахата на Луи по-дълго, отколкото е нужно.
— Но трябва да защитим дъщеря ми и Фиделия. Няма да ти позволя да ги изложиш на опасност.
— Съгласен съм — отвърна Жан-Люк и пристъпи към работната си маса. — Сега знаеш от какво се страхувам най-много. Мразя да бъда безпомощен. Като вампир, разполагам с изключителна сила, способности, бързина и редица други, но също така имам и една отвратителна слабост. През деня съм напълно безпомощен.
Хедър се изправи на крака.
— Имаш охрана, която да те пази.
Той поклати глава и повдигна парче зелена коприна.
— Не се притеснявам за собствената си безопасност. Всяка сутрин по изгрев-слънце, когато се унасям в мъртвешкия си сън, ме обхваща ужасяващият страх, че нещо ще ти се случи, докато аз лежа там безпомощен и не мога да ти помогна. — Той смачка плата в юмрука си. — Не мога да го понеса.
— Аз ще бъда добре — успокои го Хедър и се спусна към масата. — С мен са Фил и Иън, и Фиделия с пистолетите й. А и не съм напълно безпомощна — продължи, докосвайки ръката му. — Всички си имаме страхове, които ни преследват.
— Все още ли се страхуваш от мен и от това, което представлявам? — Жан-Люк пусна плата върху масата. — Как мога да те убедя, че това не променя нищо. Ще те обичам, независимо от обстоятелствата. Винаги ще те обичам.
Сълзи изпълниха очите й и тя се извърна.
— Въпросът не е, че не ти. Мисля, че си прекрасен мъж.
Той вдигна едно пауново перо и прокара мекото му стъбло нагоре по ръката й.
— Полагам неимоверни усилия, за да не те докосна.
Ръката й настръхна. Сърцето й изпитваше болезненото желание да го утеши. Жан-Люк се нуждаеше от някой, който да го обича. Заслужаваше цялата любов, с която един добър живот би трябвало да е изпълнен и която той не бе получил.
С кратък стон, Хедър обви ръце около кръста му и го прегърна силно.
— Ти си добър мъж, Жан-Люк. Красив.
— Хедър… — Той я придържаше едва-едва, сякаш се опитваше да запази контрол. — Желая те.
Ръката му се плъзна нагоре-надолу по гърба й, предизвиквайки малки сладки тръпки.
Тя трябваше да се отдръпне, ала Жан-Люк бе толкова солиден. Беше наистина лесно да се остави на грижите му. Усети брадичката му да се потърква в косата й. Устните му докоснаха челото й и познатата притегателна сила на желанието се разпръсна из цялото й тяло.
Ръцете му се стегнаха.
— Позволи ми да те ухажвам. — Зарови нос във врата й и прошепна в ухото й. — Позволи ми да те обичам.
Хедър погледна лицето му и дъхът заседна в гърлото й. Светлосините му ириси се изменяха.
— Очите ти стават червени.
Жан-Люк отметна косата от челото й.
— Това е проблем, с който се сблъсквам винаги когато съм около теб.
— Защо? Карам те да огладняваш ли?
— Караш ме да горя от желание. Очите ми просто отразяват страстта, която ме изгаря отвътре.
— Искаш да кажеш, че те стават червени, когато си… възбуден?
— Да. — Той се усмихна бавно. — Можеш да ми помогнеш да облекча този проблем, но се опасявам, че ще продължи да се появява непрекъснато.
Мили боже, толкова лошо ли щеше да бъде да прекара остатъка от живота си по този начин? Зрънце паника покълна в стомаха й. Не беше готова да приеме един толкова различен живот за себе си и дъщеря си.