— Т-трябва да тръгвам.
Тя отстъпи назад.
Жан-Люк я освободи.
— Както желаеш, cherie.
Хедър напусна офиса и се промъкна в тъмната си спалня.
Боже мой, какво трябваше да направи? Не се и съмняваше, че Финиъс е прав и когато човек се превърне във вампир, това не променя характера му. Жан-Люк беше точно толкова благороден и почтен, колкото когато е бил жив. Може би дори повече. Допълнителните години живот му бяха придали мъдрост и зрялост, която тя намираше за много привлекателна. И разбира се, той беше страшно секси. Държеше се прекрасно с Бетани, беше мил и щедър с Фиделия. Беше идеален във всяко отношение, с изключение на едно. Жан-Люк бе вампир.
Но това не го бе променило и не променяше чувствата й към него. Сега, след като превъзмогна първоначалния шок, Хедър осъзна, че все още е привлечена от него, както и влюбена. А това я плашеше много повече от острите му зъби. Защото сериозно обмисляше да започне връзка с него.
Част от нея смяташе, че това е лудост. Познаваше Жан-Люк само от седмица. Как би могла да вземе решение, което ще промени целия й живот? Както и този на Бетани. Как щеше да обясни на дъщеря си, че новият приятел на мама е мъртъв през деня? Как би могла да обремени с такава тайна едно толкова малко дете? Ала алтернативата — да крие истината от дъщеря си, щеше да я накара да се чувства безчестна и да изпитва вина.
Като цяло ситуацията беше неприятна. Тя щеше да остарее, но не и Жан-Люк. Щеше да въвлече дъщеря си в един странен свят. От друга страна можеше да осигури на детето си прекрасен и любящ втори баща.
Но той щеше да е мъртъв през деня. Умът й прескачаше от плюсовете към минусите и обратно. Достатъчно трескаво, че да получи адско главоболие. Запрепъва се през тъмната стая и влезе в банята, после затвори вратата и включи лампата.
Погледна се в огледалото. Фиделия й беше казала да следва сърцето си. То копнееше за Жан-Люк, но разумът призоваваше да бъде предпазлива. Ако той станеше част от семейството й и връзката им не просъществуваше, не само тя щеше да бъде с разбито сърце. Бетани също щеше да страда.
Хедър въздъхна. Бе във война със страха, но точно в тази битка той надделяваше. Най-безопасният ход на действие беше отстъплението. Щеше да се отдръпне, преди любовта й към Жан-Люк да я завладее.
Хедър работи усърдно в петък, опитвайки се да не мисли за Жан-Люк. Вечерта той я попита дали желае да поговорят в офиса му, но тя отказа. Тъжният поглед в очите му се вряза в сърцето й и Хедър забърза към спалнята си. Фиделия я попита какво има, но тя успя само да поклати глава с буца, заседнала в гърлото й.
По време на обяда в събота откри още една суперсила, която притежаваха вампирите. Невероятен слух. Докато бяха в кухнята Иън дочу приближаването на кола по алеята. Хедър придружи двамата охранители до фоайето на изложбената зала.
Фил надникна през прозореца.
— Пикап. Тегли след себе си плоско ремарке.
Хедър погледна през стъклото, за да види кой излиза от пикапа.
— О, не, това е треньор Гюнтер.
— Заплаха ли е? — попита Иън.
— Само за всяка жена по земята — измърмори Хедър. Забеляза големите, черни кутии отзад в пикапа и останалите, струпани върху ремаркето. — Докарал е подиума.
А това явно означаваше, че той е новият приятел на Лиз Шуман. Боже мой, Лиз сигурно бе полудяла.
Тренерът тръгна към входа, не обърна внимание на звънеца и заудря по вратата с юмрук.
Хедър трепна.
— Ще трябва да го пуснете вътре. Ще отида да извикам Алберто.
Тя забърза надолу по коридора към офиса на италианеца. Дори от там можеше да чуе гръмкия глас на тренера, докато мъжът влизаше във фоайето.
— Подиумът е тук — съобщи на Алберто. — И обещах на Лиз три билета за шоуто.
Той неохотно й подаде три билета.
— Едва се намират достатъчно за училищния съвет и големите клечки в града.
Хедър трепна.
— Предполагам, че само с двадесет госта няма да съберем кой знае какви пари.
Алберто изсумтя.
— Тези местни хора нямат пари. Жан-Люк е този, който прави дарението. Двадесет хиляди.
— Долара? — Хедър преглътна. — Това е страшно щедро.
— Има си причини — махна с ръка Алберто. — Не, че по принцип не е щедър. Жан-Люк дава доста средства за благотворителност, но в този случай си плаща за мълчание. Когато магазинът затвори след шоуто, той иска това място да бъде забравено. Мисля, че работата ти ще приключи.
Тя си спомни, че я беше наел само за две седмици.