Выбрать главу

— Искаш да кажеш, че никой няма да идва тук въобще?

— Да се надяваме, че не. Ако се появи някой, ще има охрана, която да го отпрати. Аз ще се върна в Париж с манекенките, а Жан-Люк ще се крие тук.

Звучеше толкова самотно. Хедър си припомни първата карта, която изтегли Фиделия за Жан-Люк. Отшелникът. Той ще бъде напълно самотен, но тя можеше да промени този факт, ако му позволеше да я ухажва.

— Е, най-добре да хвърля поглед на този подиум — каза Алберто и излезе от офиса.

Хедър се забави, преди да се върне във фоайето. Фил и треньорът вече бяха внесли част от секциите на подиума в изложбената зала, а Алберто ги проверяваше.

— Хей, Хедър! — извика треньорът, докато се отправяше към ремаркето за другите части от съоръжението. Той посочи към Иън, който седеше в сенките и изглеждаше засрамен. — Това момче въобще не е от полза. Би трябвало да уволниш мързеливия му задник.

Хедър отправи съчувствен поглед към Иън. Тя знаеше, че той трябва да стои извън обсега на слънчевата светлина, но явно Гюнтер му вгорчаваше живота. След още двадесетина минути всички части от подиума бяха разтоварени.

Тя даде билетите на треньора.

— Сега излизам с Лиз Шуман, както знаеш — каза той и се спря на входната врата.

— Разбрах — кимна Хедър.

— Мда. — Тренерът стегна бицепсите си. — Голяма щастливка е. Не знаеш какво изпускаш.

— Направо съм съкрушена. Моля те, кажи на Лиз да намине в петък, за да се уверя, че роклята й става.

Вече беше уредила други две нейни приятелки от учителките да дефилират.

— Колко изискан ще е купона? — попита тренерът. — Трябва ли да се накипря?

Погледът й се спусна по потника и спортните му шорти.

— Може да обмислиш идеята да носиш панталони. И да оставиш свирката у дома.

— О, много ще е изискано, а? — отбеляза той и тръгна към вратата. — До следващата събота.

Хедър се върна в дизайнерското студио, за да продължи работа върху втория си модел, а Алберто излезе, за да раздаде лично останалите билети.

Около шест вечерта Иън отново колабира. Хедър бе благодарна, че дъщеря й вечеряше в кухнята и не го видя. Въпреки това вампирът започваше да изглежда по-възрастен и не беше сигурна как да обясни това на дъщеря си.

Вървеше към кухнята с Фил, когато прозвуча входния звънец. Охранителят надникна през прозореца.

— Шерифът е.

Хедър отвори вратата и го пусна вътре.

— Исках да се уверя, че сте добре.

Били я огледа отгоре до долу и натика клечка за зъби в устата си.

Тя затвори вратата.

— Добре сме. Някакви новини?

— Не, не мога да намеря този Луи. — Били се запъти към изложбената зала и огледа наоколо. — Открихме няколко пръстови отпечатъци в музея, но не са в нито една система, а и не знаем истинското му име, така че сме в задънена улица.

— Разбирам.

Хедър го последва навътре в магазина.

— Намерихте ли нещо полезно в пикапа на Хедър? — попита Фил.

— Не. — Били се замота покрай частите на подиума.

— Приготвяте се за шоуто в събота, а?

— Да — отвърна Хедър. — След като ще присъствам на шоуто, Жан-Люк мисли, че Луи ще дойде.

Били се завъртя с лице към нея.

— Ще те използва за примамка?

Тя сви рамене.

— Той също е примамка. Луи иска да убие и двама ни.

Шерифът се намръщи, дъвчейки клечката си за зъби.

— Ще трябва да присъствам, заедно с двамата си заместници.

— Ще се радваме на помощта ти — увери го Хедър.

Иън й беше казал, че, ако смъртните видят нещо, което не трябва, вампирите ще изтрият спомените им.

Били се върна до входната врата.

— Коуди отново се държи странно. Снощи беше в бара на Шмити. Напи се и започна да говори ругатни по твой адрес. След това изведнъж заяви, че е хлебарка и започна да пълзи по всички билярдни маси, разваляйки игрите на клиентите.

Хедър въздъхна. Още един проблем, с който трябваше да се занимава.

— Наложи се да го заключа за през нощта.

Били отвори вратата и се спря на верандата.

— Беше си добре тази сутрин, но ми помни думите, този мъж е откачалка.

— Разбирам. Благодаря, че се отби.

Хедър затвори вратата и я заключи.

Светът се беше сбъркал, щом вампирите изглеждаха по-нормални от смъртните.

Глава 24

Тази нощ Хедър научи за още една свръхспособност, която вампирите притежаваха. Тя стоеше в изложбената зала изумена, докато Роби и Иън закачаха плата около подиума, за да създадат завеса, която да го отделя от останалата част от помещението. Моделите щяха да използват пространството зад завесата като съблекалня по време на шоуто.