Това, което изуми Хедър, бе, че двамата шотландци нямаха нужда от стълба. Те просто висяха във въздуха.
— Предполагам, че и ти можеш да правиш това? — погледна тя Жан-Люк, който седеше до нея.
— Да. — Той се наведе към нея. — В моите ръце, заедно можем да достигнем нови висини.
Хедър вече не беше сигурна, че той говори за висене във въздуха.
— Чувствам се чудесно и като обикновена смъртна.
— Няма нищо обикновено в теб. И в последно време имам леки неприятности с определени части от тялото ми, които се издигат сами.
Тя изсумтя.
— Какви други способности притежаваш?
— Свръхестествено зрение и слух, изострено възприятие на нещата, които ме заобикалят. Например знаеш ли, че Фиделия в момента се крие зад витрината с шаловете.
— Не. И защо би направила това?
Устните на Жан-Люк трепнаха.
— Не можеш ли да предположиш?
Хедър вдигна поглед. Над витрината, Роби се носеше във въздуха, облечен в синьо-зелената си шотландска поличка.
— Боже мой. Това е срамно.
Слава богу, Бетани беше в кухнята и похапваше бисквитки, докато Финиъс я пазеше.
Иън се втурна в залата, носейки още топове с плат за завесите. Движеше се толкова бързо, че тялото му приличаше на мъгла.
— Вие сте супер бързи и силни — отбеляза Хедър.
— Притежаваме страхотна издръжливост — усмихна се Жан-Люк — Можем да издържим цяла нощ.
Тя му се присмя. Тази нощ мислите му бяха насочени към едно-единствено нещо. В това отношение вампирските мъже не бяха надминали дори със сантиметър смъртните си предшественици.
— Очите ти, ще те поставят в неизгодно положение.
— Как така, не ти ли харесва да знаеш кога съм възбуден?
— Да, но ако някога те хвана да зяпаш друга жена и очите ти почервенеят, ще имаш проблеми.
Той трепна.
— Никога не съм мислил затова по този начин. За щастие, планирам да бъда верен.
Как би могъл да й остане верен, когато тя остарееше и побелееше? Хедър въздъхна.
— Какви други способности притежаваш?
— Телепатия. Не го правим толкова често, защото не е много лично. Всеки вампир може да долови чуждо съобщение. Това е проблемът с вампирския секс.
— Какво?
— Вампирски секс. Всеки вампир може да се присъедини и да участва.
Хедър се намръщи.
— Това е отвратително.
Той повдигна вежда.
— Може и да ти хареса.
— Не си падам по груповия секс.
— Добре, защото отказвам да те деля.
Време беше да смени темата.
— Какви други способности притежаваш?
— Контрол над ума. Можем да манипулираме мисли и да изтриваме спомени.
Тя кимна.
— Мислиш, че Луи може да използва контрол над ума върху някой, който е ангажиран с шоуто, дори Симон?
— Възможно е, но не се тревожи. Няма да те оставя сама дори за минута.
Тя се зачуди кого би избрал Луи. Дали жертва му щеше да се държи странно и така да се издаде?
— Боже мой, ами ако си играе с Коуди?
— Моля? — премигна Жан-Люк.
— Коуди се държи странно, откакто се появи Луи. Може би го използва, за да стигне до мен.
Жан-Люк поклати глава.
— Не, не го прави.
— Откъде можеш да си толкова сигурен? Коуди отново е полудял снощи.
— Сигурно те е обиждал.
— Били каза, че е говорил лошо за мен, но… как би могъл да знаеш?
Жан-Люк въздъхна.
— Защото е контролиран. От мен.
Хедър ахна.
— Защо си направил това?
— Защото те обиждаше. Заслужаваше си го.
— Той е тичал наоколо и се е държал като хлебарка.
— Точно така — кимна Жан-Люк. — Пада му се.
— Това не е твое решение.
— Просто те защитавах.
— Не. — Тя се изпълни с гняв. — Изкара ми акъла. Притеснявах се дни наред. Трябваше да се обадя на адвоката си, за да проучи дали е възможна промяна в правата за посещения.
— Аз ще платя сметката.
— Не е там работата. Нямаш право да се намесваш в личния ми живот.
— Мислех, че съм част от личния ти живот. — Той кръстоса ръце, мръщейки се. — Следващия път, когато срещна бившия ти, ще изтрия командата и той ще се върне към обичайното си противно аз.