— Благодаря ти. Не мога да повярвам, че съм се притеснявала затова, а за теб е било просто шега.
— Не съм се смял, Хедър. Исках да убия негодника заради начина, по който се отнасяше с теб. И преди сто години щях да го направя.
Гърдите й се свиха и дишането й се затрудни. Чувстваше се… хваната в капан. Задушаваше се. Не беше готова за това.
— Добре ли си? — Той докосна рамото й. — Сърцето ти бие силно.
Хедър отстъпи назад.
— Прекалено силно се борих да спечеля свободата си, за да се откажа сега от нея.
Тя се обърна и тръгна към кухнята, за да бъде с дъщеря си.
Той я губеше и не знаеше какво да направи. Вампирите не бяха свикнали с отхвърлянето. В миналото, ако искаше питие, винаги можеше да използва контрол върху ума. Така въпросната дама никога не възразяваше.
Но той не желаеше кръвта на Хедър. Жадуваше за любовта й и се оказа много по-трудно да я получи. Чувството му за чест не му позволяваше да използва контрол върху ума за нещо толкова важно. Искаше любовта й да е истинска.
Старите му методи на прелъстяване съвсем не вършеха работа при Хедър. Тя имаше собствена кариера, дом и семейство. Държеше на независимостта си и нямаше истинска нужда от него.
Merde. Колкото повече тя се отдръпваше, толкова по-силно я желаеше. В следващите дни бе изкушен на няколко пъти да я завлече в спалнята си и да прави любов с нея, докато погледът й не се премрежи. Обмисли дори дали да не използва вампирския секс, за да я прелъсти докато спи, но отхвърли и тази идея. Хедър не бе реагирала добре, когато разбра, че е манипулирал ума на бившия й. Нямаше да се зарадва, ако си играе игрички с ума й.
Така, той се озова с напълно незадоволителен курс на действие — да бъде добър мъж. Винаги бе смятал себе си за доста приятен тип, затова беше изненадващо за него колко трябва да се потруди. Постоянно трябваше да си напомня да не я дразни с обичайното си похотливо чувство за хумор. Налагаше се да се въздържа отново и отново, за да не я докосва.
Хедър се беше затрупала е работа и всяка вечер той преглеждаше дневните й постижения с професионално отношение. Даваше й учтиви съвети, докато картината как падат дрехите й изпълваше ума му. Искрено я насърчаваше и в същото време си представяше как крещи името му, извиваща след невероятен оргазъм.
С течение на седмицата дори си представи как красивото й тяло наедрява с неговото дете. По дяволите, искаше да започне живот с нея. Желаеше да стане неин съпруг. Цялото това мило държание беше безсмислено.
В петък Хедър вече беше готова да крещи и не знаеше защо. Жан-Люк се държеше много учтиво и дори не се опитваше да я докосне. За съжаление, също беше спрял да я дразни и шегува. Вече не я гледаше сякаш е готов да я изяде. Дали любовта му към нея вече бе изстинала? Ако това беше истина, с право се бе отдръпнала от него.
Ядоса се, че е втълпил на бившия й да се държи като хлебарка, но когато отиде да се оплаче на Фиделия, накрая и двете се запревиваха от смях.
Хедър въздъхна. Липсваше й старият Жан-Люк. През последните няколко дни всичко забавно се бе изпарило от него. Дори Фиделия забеляза разликата.
— Горкият Жан-Люк — каза тя. — Загубил е усета си. Трябва да му помогнеш да си го върне.
— Как? — попита Хедър.
— Слез долу в спалнята му и си свали дрехите докато танцуваш танго.
— Не мога да танцувам танго. Дали Cotton eye joe ще свърши работа?
Хедър си представи как се съблича, докато танцува на кънтри песен.
— Опитвам се да ти помогна, chica. Ако не му кажеш, че го обичаш, ще го загубиш. Искаш ли да го загубиш?
Не. Отговорът се появи в съзнанието й. Нямаше да понесе загубата му.
— Той ми липсва. Както и забавните разговори помежду ни. Липсва ми начина, по който се опитваше да си открадне целувка или да ме докосне. И как ме кара да се чувствам.
Хедър се чувстваше обичана от него. Боже мой, липсваше й любовта му.
Постара се да запълни времето си с дълги часове работа. В петък сутринта завърши последния от трите модела. Същия следобед три от приятелките й учителки дойдоха, за да ги пробват. Всичко бе готово за шоуто в събота. Двете седмици, за които я бе наел Жан-Люк, щяха да свършат. Беше й казал, че може да остане, докато къщата й е готова. Щеше ли да гледа с нежелание, как тя си отива? Хедър не знаеше как да го напусне и да се върне към стария си начин на живот, сякаш нищо не се бе случило.
Иън колабира, както обикновено около шест вечерта. Стараеха се Бетани да е в кухнята, когато това се случваше. Хедър й беше казала, че Иън е специален и остарява по-бързо. Бетани изглежда го приемаше, въпреки че и тя пожела да остарее бързо.