Малко след седем вечерта се появи Саша. След като я смъмри, Алберто я облече в тоалета, който трябваше да носи.
— Хедър, моделите ти са великолепни — прегърна я Саша. — Толкова се радвам за теб.
— Благодаря ти — Хедър беше изненадана. — Нали знаеш, че са дванадесети размер.
— О, знам, може би и аз ще ги нося някой ден. — Приятелката й се завъртя в кръг, усмихвайки се. — Познай! Ще се оттегля и ще започна да ям отново.
— Уау, поздравления. Кога го реши?
— Когато се влюбих. — Саша плесна с ръце. — Срещнах го в Сан Антонио. Толкова е красив, богат и е луд по мен.
— Страхотно, кога ще се запознаем с него?
— Скоро. Анри е невероятен. Направо ще го заобичаш. Знам, че аз го обичам. Можеш ли да повярваш? — Саша направо танцуваше към входната врата. — Ще се видим утре.
По-късно същата вечер, след като вампирите се събудиха, Симон и Инга пробваха роклите си и дефилираха по подиума. Казаха, че е грозен, но задоволителен.
Междувременно Жан-Люк се разхождаше из изложбената зала, проверявайки дали всичко е наред. Манекените и витрините бяха преместени в склада, а от двете страни на черния подиум бяха поставени редици от бели сгъваеми столове. Висящата копринена завеса блестеше в нюансите на черно, сиво и бяло. Цялата стая изглеждаше много елегантна.
Жан-Люк се спря до Хедър.
— Тоалетите ти готови ли са?
— Да, и моделите ми ги пробваха този следобед.
— Добре. — Той се отправи към копринените завеси, но се върна. — Справи се чудесно с три готови тоалета за толкова кратко време.
— Благодаря ти.
Той тръгна към входната врата, но се обърна и отново се върна. Изгледа я свирепо.
— Ще експлодирам.
— Моля? — премигна тя.
— Не издържам повече.
Той отхвърляше ли я? Сърцето на Хедър ускори ритъма си.
— Осъзнавам, че ме нае само за две седмици и че времето ми изтече.
— Не говоря за работата, а за нас. — Той се отдалечи, но след няколко стъпки се върна. — Почти цяла седмица не съм те докосвал. Не знам как… да се държа. Искам да те сграбча и да те целуна, но се страхувам, че ще те изплаша. И съм уморен от чакането Луи да направи своя ход. Ти си в капан тук, докато не се отърва от него.
— Мисля, че всички страдаме, защото сме затворени. Също така се притеснявам за утре и ще съм доволна, когато всичко свърши.
— Когато всичко приключи, ще си свободна да си тръгнеш. — Той прокара ръка през тъмните си къдрици. — Би ли приела работа на пълно работно време?
— Предлагаш ми работа ли? — премигна тя.
— Да, искам да произвеждам някои от моделите ти. Можеш да работиш в Ню Йорк или Париж. Ще ти помогна да се преместиш.
Сърцето на Хедър трепна. Да създава дрехи в Ню Йорк или Париж? Това винаги е било най-голямата й мечта.
— Но къде ще бъдеш ти?
Той седна бавно в разпънатия стол.
— Ще съм тук и ще се крия.
Тя седна до него. Мечтаната й работа не изглеждаше толкова прекрасна без него.
— Мога ли да работя тук?
— Предполагам, че дневната охрана може те пуска тук. — Той я погледна предпазливо. — Винаги можеш да си тръгнеш, преди да съм се събудил.
Тя прехапа устната си.
— Това ли е, което желаеш?
— Не, аз знам какво точно искам. — Той се облегна назад в стола. — Не би трябвало да ти казвам. Ще се изплашиш.
— Кажи ми, ако го нямаше Луи, какво щеше да направиш?
— Щях да отведа теб и семейството ти в Ню Йорк. Щяхме да отседнем в къщата на Роман. През деня ти щеше да разглеждаш туристическите дестинации, а през нощта.
— Да?
— Щяхме да отидем до бижутерски магазин, за да ти изберем пръстен.
Ченето й увисна.
— И след това щях да те помоля да се омъжиш за мен.
Хедър затвори уста и преглътна.
— Ще съм добър баща за Бетани и бих желал да имам още деца с теб. Мисля, че две.
Дали беше избрал и колежите им? Със сигурност знаеше какво иска. Тя се бореше, за да диша нормално.
Жан-Люк наклони глава, изучавайки я.
— Какво мислиш?
— Смятам, че си върна усета — прошепна тя.
— Това отговор ли е? — Той изглеждаше объркан.
— Не. — Хедър стисна ръцете си.
— По-добре да те оставя сама. Вече казах прекалено много. Merde! Сигурно те изплаших. — Жан-Люк излезе от стаята.