— Ела. — Той седна на стола в края на реда и й посочи да седне до него. Взе ръцете й в своите. Бяха леденостудени и той ги разтри. — Ще те пазя, Хедър. Обещавам ти.
Тя пое дълбоко въздух.
— Чакам това от две седмици, а сега просто искам да свърши възможно най-бързо.
— Ще се справиш страхотно. Моделите ти са красиви.
— Това изглежда маловажно в сравнение с факта, че някой се опитва да ме убие.
— Никой няма да те нарани. Няма да им позволя.
Той погледна към входната врата. Роби проверяваше личния багаж на всеки, докато влизаше.
— О, не — простена Хедър. — Треньор Гюнтер пристигна.
Ниският учител не се нареди на опашката, а влезе директно в изложбената зала.
— Хей, Хедър — извика той с гърмящия си глас. — Доведох морално подкрепление за Лиз. Наду свирката си и две мажоретки от гимназията влязоха в залата с викове, подскоци и размахвайки понпоните си.
— О, не.
Хедър се отпусна в стола си.
Жан-Люк се засмя.
— Никога преди не съм виждал подобно нещо насред модно шоу.
— Само в Тексас — промърмори Хедър.
Треньорът и мажоретките седнаха в другия край на първият ред срещу Хедър и Жан-Люк.
Още гости пристигнаха и скоро всички места бяха запълнени. Роби затвори вратата и тръгна надолу по коридора. След няколко секунди вървеше по модния подиум. Очевидно беше използвал вампирската си скорост, след като изчезна от полезрението на хората.
Грегори се качи на платформата до подиума.
— Добър вечер и добре дошли на първото модно шоу в Шницълбърг.
Малката публика изръкопляска. Мажоретките размахаха понпони.
Грегори се усмихна.
— Това е благотворително мероприятие. И Жан-Люк Ешарп дарява на училищния съвет на Шницълбърг по хиляда долара за всеки присъстващ.
Последваха още ръкопляскания.
Жан-Люк огледа стаята. Всички гости бяха смъртни. Никой от тях не се беше приближил до него, за да го заговори или да му благодари, така че изглежда самоличността му все още беше тайна.
— Ще започнем с два модела на Алберто Албертини — продължи Грегори. — Представям ви нашите световноизвестни манекенки — Симон и Инга!
Публиката изръкопляска учтиво. Жан-Люк подозираше, че никога не бяха и чували за тях.
Музиката започна. Алберто я пускаше зад кулисите. До входната врата Иън затъмни осветлението по стените, за да може да изпъкне подиума.
Появи се Симон, която получи одобрително възклицание от публиката.
— Симон е облечена в черна копринена вечерна рокля, която блести с хиляди цилиндрични мъниста — прочете Грегори от бележките си. — В същото време дълбоко изрязания гръб придава на тоалета точния драматичен ефект. Това е един зашеметяващ дизайн.
Симон прекоси подиума и позира. Жан-Люк я наблюдаваше внимателно. Тя го изгледа свирепо, но манекенката винаги позираше с ядосано изражение на лицето. На връщане беше стигнала до половината подиум, когато Инга започна дефилето си.
— Инга е облечена в коктейлна рокля от коприна с цвят на слонова кост — съобщи Грегори. — Забележете скосеното деколте, което оставя едното рамо голо и как това е отразено в асиметричен подгъв. Едно елегантно творение от Алберто Албертини.
Публиката изръкопляска учтиво.
— Алберто ли написа този сценарий? — прошепна Хедър.
Жан-Люк кимна.
— Аз го редактирах.
Знаеше, че Симон и Инга ще са заети да се преобличат в следващите си тоалети. Алберто беше поставил параван, за да не може смъртните манекенки да ги видят как се преобличат с вампирска скорост.
— А сега — продължи Грегори. — Представяме ви три модела на един дизайнер от Шницълбърг обещаващият нов талант в света на модата, Хедър Лин Уестфийлд.
Публиката заръкопляска. Треньор Гюнтер вдигна юмрук във въздуха и изсвири. Мажоретките разтърсиха понпоните.
Хедър наведе глава.
— Не мога да повярвам.
— Градът те обича — прошепна Жан-Люк. — И разбирам защо.
Тя го погледна, очите й блестяха от вълнение.
— Благодаря ти, че повярва в мен.
Той взе ръката й.
— Не е нужно всичко да свърши тази нощ.
— Много добре — усмихна се Грегори. — Първият ни модел е г-ца Грей, учителка по английски в гимназия Гуадалупе.
Жената пристъпи несигурно на подиума, облечена в първата рокля на Хедър.
Мажоретките скочиха на крака, размахвайки понпоните във въздуха.