Той я погледна тъжно.
— Да, помня те.
Хедър се отдръпна от Жан-Люк.
— Били, тя казва истината. Не е виновна.
Шерифът я погледна скептично.
— Тя стреля по теб. Всички го видяха. — Той изведе Саша навън. — Имаш право на адвокат.
Хедър се обърна към Жан-Люк.
— Не може да допуснем тя да плаща за престъплението на Луи.
— Ще се погрижа за това — увери я той. — Засега е по-важно да намерим Луи.
Жан-Люк извади шпагата си от бастуна, но ръката му потрепери от остра болка.
Хедър ахна.
— Боже мой.
— Какво правиш? — Грегори тръгна към него.
— Искам двамата с Финиъс да пазите Хедър, докато търся Луи.
Грегори поклати глава, мръщейки се.
— Пич, не си в състояние да се биеш. Остави Роби и Иън да го намерят.
— Но това е моя отговорност. — Жан-Люк стисна сабята си по-силно. Поради някаква причина усещаше ръката си изтръпнала и скована.
— Трябва да убия това копеле веднъж завинаги.
Хедър докосна лява му ръка.
— Жан-Люк. Скъпи, ти кървиш. Прострелян си.
Два часа по-късно Жан-Люк си почиваше в огромното джакузи. Горещата вода се въртеше, създавайки бяла пяна, докато джетовете масажираха гърба му с пулсиращата вода. Беше седнал в ъгъла, а ранената му дясна ръка почиваше отвън на ръба на джакузито, за да пази превръзката си суха. Лявата му ръка бе поставена от другата страна, близо до бутилката с Криски.
Беше изненадан от огнестрелната рана. Бе толкова решен да предпази Хедър и да убие Луи, че разумът му беше игнорирал болката. Грегори и Хедър го придружиха долу до спалнята му, докато Алберто се оправяше с последствията от катастрофалното шоу.
Грегори познаваше един лекар вампир от Хюстън, който беше помогнал на Шана да роди. Обади му се и доктор Лий се беше телепортирал направо в спалнята на Жан-Люк с медицинската си чанта. След като Хедър се увери, че той ще оживее, забърза нагоре по стълбите, за да види дъщеря си.
Куршумът трябваше да бъде изваден. Грегори подаде на Жан-Люк бутилката с Криски, за да му помогне с болката. Доктор Лий изкара куршума, превърза го, остави сметката и се телепортира обратно в Хюстън.
Грегори отиде да види Симон и Инга, а Иън и Роби все още търсеха Луи, докато Финиъс и Фил пазеха Хедър и семейството й. Жан-Люк знаеше, че Луи е наблизо. Беше контролирал Саша, а тя беше в района през последните два дни. Трябваше да е близо. Копелето щеше да иска да се наслади на причиненото от него нещастие.
Жан-Люк отпи още една глътка от Крискито. Ето го тук, още веднъж безпомощен. Не можеше да се бие тази нощ. Беше безполезен. Болката преминала в тъпо пулсиране, но гневът и чувството за неудовлетвореност растяха с пълна сила.
Луи трябваше да бъде открит. Налагаше се това да приключи. Жан-Люк не можеше да принуждава Хедър да остане тук завинаги като затворник, но ако я пуснеше да си върви, Луи щеше да я убие. Mon Dieu, тя имаше пълното право да го мрази. Беше загубила новооткритата си свобода заради него. Бе лудост от негова страна да се надява на любовта й.
Чу вратата да се отваря и да се затваря.
— Роби, ти ли си? Моля те, кажи ми, че Луи е мъртъв.
Тихите стъпки приближиха. Жан-Люк се обърна с премрежен от болка поглед. Той премигна. Сигурно сънуваше. Тя бе облечена със синята нощница, която й беше купил. Да, трябваше да е сън, но хубав.
Хедър бавно пристъпи към него.
— Жан-Люк.
Той премигна.
— Ти си истинска.
Тя се усмихна бавно.
— О, да!
Глава 26
Очите на Хедър се приспособиха към слабата светлина в банята.
— Добре ли си?
— Съкрушен съм. Най-добрият ми смокинг беше съсипан.
Тя разбра, че сарказмът му беше продиктуван от болката, която изпитваше.
— В началото си помислих, че вампирите може да не усещат никаква болка, но Грегори ме увери, че не е така.
Жан-Люк облегна глава назад върху мраморния ръб на джакузито и затвори очи.
— Изпитвам всевъзможни чувства. Гняв, че Луи успя да ми избяга още веднъж. Чувство на неудовлетворение, защото си принудена да приемеш защитата ми, независимо дали ти харесва или не.
— Не се оплаквам. Ти пое куршум вместо мен.
Той махна с ръка сякаш случилото се не беше от значение.
— Имам и всички други положителни чувства. Привързаност и уважение към теб, желанието и радостта, които изпитвам в компанията ти. — Той отвори очи и я погледна. — Всичко положително в моят живот се върти около теб.