— Вземи ме сега!
Хедър завъртя езика си около главичката му и после го освободи.
— Ммм, сладко!
— По дяволите, жено. — Очите му светеха в червено. — Язди ме!
Тя премигна от изненада.
— Оу, толкова си сладък, когато се правиш на властен!
— Не се правя на властен, аз умирам.
Той я дръпна върху себе си.
Хедър го възседна и се опита да застане в правилната позиция.
— Не съм много опитна в това… ааа! — извика, когато Жан-Люк проникна в нея и в същото време я дръпна надолу. — Добре, това ще свърши работа.
Намести се върху него, оставяйки го да я изпълни изцяло.
— Усещам те толкова прекрасно.
— И аз — въздъхна той и погали гърдите й. — Люби ме!
— Правя го.
Хедър се залюля бавно върху него, наведе се напред и го целуна.
Жан-Люк я притисна към бедрата си, пришпорвайки я да се движи по-бързо. Тя го направи и усети как напрежението в тялото й нараства все повече и повече. Прокара ръка между краката й и започна да гали клитора й. Тя полудя. Някъде в дъното на съзнанието си осъзна, че никога досега не се бе държала толкова диво.
Беше освобождаващо. Беше велико.
Жан-Люк продължи да я гали, докато тя продължаваше да се спуска върху него. Конвулсиите я разтърсиха и тялото й отмаля. Хедър се отпусна до него и той се завъртя с нея, сграбчвайки я за дупето, докато прониква отново в женствеността й. Простена, забивайки бедра между нейните, когато собственият му оргазъм го разтърси.
Постепенно дишането им се върна към нормалното и те продължиха да лежат един до друг, загледани в лицата си.
— Уоу — прошепна Хедър.
— Със сигурност.
Червеното в очите му бавно се стопяваше.
Тя докосна къдриците на главата му.
— Обичам те. — Усети как очите й се насълзяват. — Толкова много те обичам!
— Ще се омъжиш ли за мен?
Преди Хедър да може да отговори, той се изправи до седнало положение и продължи.
— Обещавам да се отърва от Луи. Няма да се налага да живееш в клетка. Ще имаме възможността да пътуваме и да се наслаждаваме на живота. И можем.
Тя притисна пръст към устните му.
— Отговорът ми е „да“.
Той се усмихна и целуна пръста й, а след това дланта на ръката й.
Хедър потръпна.
— Хайде под завивките.
Жан-Люк отметна кувертюрата и двамата се сгушиха под чаршафите. Той трепна, когато тя, без да иска удари ранената му ръка.
— О, толкова съжалявам.
Хедър целуна рамото му.
— Ще съм като нов след няколко часа.
— Когато изгрее слънцето ли?
— Да. Хедър, би ли си тръгнала, преди да заспя мъртвешкия си сън?
— Това не ме плаши, Жан-Люк. Виждала съм Иън в това състояние всеки ден.
— Знам, но искам първата ни нощ да бъде съвършена. Не желая последният ти спомен от нея да бъде за мъртвото ми тяло.
— Добре. — Може би след време той нямаше да изпитва неудобство от това. Целуна го по бузата. — Обичам те точно такъв, какъвто си.
Хедър се събуди около дванадесет на обяд в спалнята на горния етаж. Протегна се и се усмихна, докато в главата й се редуваха спомени от любовната игра. След като си починаха за около час, Жан-Люк бе предложил да открият нова поза, която да не натоварва рамото му.
Въртяха се в леглото и си смееха, докато накрая тя се озова в скута му с лице към него. Целуваха се и се галеха взаимно. Повъртяха се още малко и Хедър се оказа на четири крака, а той се изправи до леглото и я облада изотзад. Докато проникваше в нея, пръстите му галеха клитора й и комбинацията я докара до оргазъм.
Изтощена тя заспа в ръцете му. Жан-Люк я събуди с целувки около пет и половина сутринта и Хедър облече нощницата си, за да се промъкне обратно горе. Взе си дълга гореща баня, за да успокои напрегнатите си мускули. След това си сложи пижамата и легна в леглото до Бетани.
Смътно си спомняше, че дъщеря й се опитваше да я събуди по-късно. Бе промърморила нещо и в отговор чу Фиделия да се смее.
— Майка ти е изтощена, малката. Време й беше. Остави я да спи.
Сега Хедър се изтягаше в леглото, полузаспала, мислейки си за Жан-Люк. Бе се съгласила да се омъжи за него. Страховете й, че нещата няма да се получат, се бяха изпарили.
Облече се и слезе в кухнята. Иън и Фил бяха преместили мебелите обратно. Тя ги поздрави и прегърна Бетани.
Фиделия стана от креслото и се заклатушка към кухнята.