— Ела да закусиш.
Хедър я последва.
Възрастната жена се усмихна докато вадеше кутията със зърнена закуска от шкафа.
— Е, как беше?
Хедър изсумтя.
— Много лично.
— Толкова добре, а? — Фиделия изсипа зърнената закуска в една купа докато Хедър взимаше млякото. — Имах лош сън снощи — сниши гласа си тя. — Червените светещи очи и белите скърцащи зъби.
— Вече знаем какво означава това. — Хедър изсипа мляко в купата.
— Не съм толкова сигурна — намръщи се Фиделия. — Усещам истинска опасност, имаше каменна сграда… руини… мисля, че беше църква.
— Интересно.
Фиделия въздъхна.
— Иън ми каза, че не са намерили Луи. Тази вечер ще го търсят отново.
Жан-Люк ще е във форма и ще е готов да се бие тази вечер. Дъхът заседна в гърлото на Хедър, когато осъзна, че той ще рискува живота си отново. Тя се загледа в купата със закуската. Апетитът й изчезна изведнъж.
— Някаква кола се задава по алеята — каза Иън.
Хедър последва шотландеца и Фил до входната врата.
Фил погледна през прозореца.
— Шофьорът е жена изглежда като една от манекенките от снощи.
— Това е г-ца Грей — каза Алберто, който идваше откъм коридора, дърпайки куфар след себе си. — Тя е тук за мен. Тръгвам към Париж и Линда ще ме закара до летището.
Хедър погледна през прозореца. Линда Грей беше една от приятелките й от гимназия Гуадалупе.
— Не знаех, че те познава.
— Не ме познаваше до снощи — каза Алберто влизайки във фоайето. — Когато Саша започна да стреля снощи, аз се хвърлих върху г-ца Грей, за да я предпазя. Мисли, че съм герой — усмихна се той.
— Е, явно си. — Хедър протегна ръката си. — Приятно пътуване.
Алберто се сбогува с нея.
— Може би ще се върна скоро на гости, ако нещата с г-ца Грей проработят.
Фил отвори вратата, а Иън се отдръпна от слънчевата светлина.
— Успех на всички ви. — Алберто придърпа куфара си през входа. — Ciao.
Хедър се върна обратно в кухнята, за да се наслади на деня с дъщеря си. Около времето за вечеря Иън колабира на пода в кухнята.
Бетани се изкиска.
— Той заспива като бебе.
— Да — усмихна се Хедър, но вече не изглеждаше като бебе.
Иън беше остарял с дванадесет години за последните дни.
— Ако легна да спя и аз ли ще остарея? — попита Бетани.
— Миличка, ти остаряваш всеки ден, но много по-бавно от Иън.
— Но аз искам да порасна по-бързо — протестира Бетани.
— Знам, но не искам да те загубя толкова бързо. — Хедър се изправи. — Хайде да видим какво ще направим за вечеря.
Точно след вечеря звънецът иззвъня, последван от почукване на вратата. Хедър и Фил отидоха да проверят кой е. Коуди беше отвън, обикаляйки на верандата.
Тя въздъхна. Жалко, че Жан-Люк не беше буден. Трябваше да махне командата за хлебарката. Може би щеше да накара Коуди да се върне след залез-слънце, но засега би трябвало да е безопасно да говори с него. Беше под контрола на Жан-Люк, а и Бетани беше в кухнята с Фиделия. Така че, ако Коуди започнеше да се държи странно, дъщеря му нямаше да го види.
Хедър отвори вратата.
Коуди се обърна с лице към нея.
— Не можах да видя Бетани този уикенд.
— Ти каза, че нямаш възможност да я видиш.
— Знам това — почеса се той по главата. — Но не знам защо го казах. Нещо не е наред с мен.
Хедър пристъпи на верандата.
— Всичко ще е наред, Коуди. Можеш да видиш Бетани следващия уикенд.
— Тя добре ли е? Чух, че е имало някакви неприятности тук снощи.
— Добре е. Не позволихме да види нищо лошо.
— Добре. — Коуди заслиза надолу по стълбите към колата си и се обърна. — На бас, че тази вещица ми прави това.
— Коя вещица?
— Онази циганка, на която позволяваш да се грижи за дъщеря ни. Тя има лошо влияние.
Хедър въздъхна. Точно когато си мислеше, че Коуди ще се държи нормално, той съсипа впечатлението й с глупаво изказване.
— Фиделия е чудесен, любящ човек и би направила всичко, за да защити Бетани.
— Ясно! Като например да ми направи магия — каза Коуди, разхождайки се пред колата си. — Ще я съдя, това ще направя. Ще накарам да я арестувам.
— Въз основа на какво? Тя не е направила нищо.
Хедър забеляза колата на Били да приближава. Фил излезе на верандата.
— Точно навреме. Ще кажа на Били да откара тази вещица в затвора — засмя се Коуди.