— Фиделия не ти е направила нищо — спусна се Хедър надолу по стълбите.
Били спря колата и излезе от нея.
— Точно навреме, шерифе — приближи се към него Коуди. — Искам да арестувате онази циганка. Тя ми направи магия.
— Това е смешно — отговори Хедър — Фиделия не е циганка и не прави магии.
— Тогава защо ме накара да не виждам Бетани този уикенд?
— Коуди, върни се следващия уикенд и тогава може да вземеш Бетани.
— Не можеш да ми казваш какво да правя — изкрещя Коуди. — Били искам да арестуваш Хедър. Тя нарушава споразумението от развода ни.
— Били, моля те, накарай го да си тръгне — изстена Хедър.
Шерифът наблюдаваше кротко спора. Той тръгна към задната част на колата си и махна на Коуди да го последва.
— Бащата също има права, нали знаеш?
Коуди спря до Били и се обърна да погледне Хедър злобно.
С едно бързо движение Били извади пистолета си и удари Коуди с дръжката му по главата. Мъжът се свлече на земята.
Хедър ахна и се затича надолу по стълбите.
— Какво правиш? Исках само да поговориш с него.
Шерифът върна обратно пистолета си в кобура, след това отвори задната врата на колата си и бутна Коуди вътре.
— Били — Хедър пристъпи по-близо.
Фил изтича до нея и я хвана за ръката.
— Ела вътре, нещо не е наред.
Били извади пистолета си и простреля Фил в крака. Хедър изкрещя. Охранителят падна на алеята. Кръв потече от раната на прасеца му.
— Какво става, по дяволите? — Фиделия погледна през входната врата и изкара пистолета от чантичката си.
— Мамо — извика Бетани.
Фиделия я бутна навътре, остави чантичката си и панически се опитваше да отключи предпазителя на пистолета си.
— Влизай вътре! — изсъска Фил, докато лежеше на алеята.
Хедър тръгна, но се спря. Как можеше да го остави тук?
— Влизай в колата. — Били посочи с пистолета си към отворената врата на патрулката.
Тя забеляза стъкления поглед в очи му.
Били насочи пистолета към главата на Фил.
— Влизай в колата!
Фил стисна зъби.
— Не го прави.
Били зареди пистолета си.
— Чакай, ще го направя. — Хедър се качи в колата.
— Хвърли пистолета, глупако — извика Фиделия, насочвайки Глок-а към Били.
Той вдигна Фил и го използва като щит. Премести се към задната част на колата, дърпайки охранителя със себе си. Отвори багажника и го натика вътре. В момента, в който затвори багажника, Фиделия стреля.
Пропусна и стреля отново. Хедър се наведе. Мерникът на възрастната жена беше лош. Били скочи на предната седалка и натисна газта.
Хедър седна и заудря с юмруци върху решетката, която я разделяше от шерифа.
— Били, събуди се! Ти си под контрола на Луи.
Той продължи да кара.
Младата жена погледна през задния прозорец. Фиделия стоеше в средата на алеята. Бетани изтича след колата, плачейки и възрастната жена я дръпна назад.
Студ премина през Хедър. Това ли беше последният път, в който щеше да види дъщеря си? Не, не можеше да понесе това. Жан-Люк щеше да дойде да я спаси. Слънцето беше на хоризонта. Той щеше да се събуди скоро.
За съжаление, Луи също.
Глава 27
Хедър изчисли, че Били караше от около десет минути преди да свие и да продължи по един стар, черен път. Колата заподскача по сухите бразди по пътя и тя се опитваше да опази Коуди да не падне от седалката. Трепна при мисълта за горкия ранен Фил, подхвърлян отзад в багажника.
Опита се няколко пъти да говори с Били, дори го попита за Саша, но той я игнорираше напълно.
Коуди изстена.
— Какво става? — потърка главата си отзад и погледна Хедър. — Ти ли ме удари?
— Не, Били го направи.
Коуди огледа колата с объркано изражение.
— В затвора ли отиваме?
— Иска ми се.
Затворът се намираше в града, където имаше и хора.
Колата спря насред място, което изглеждаше като стар двор с избуяли бурени, обграден от каменна стена. Част от нея бе изронена и разрушена.
— Това ми изглежда познато.
Хедър засенчи очи срещу светлината на залязващото слънце. В далечината се виждаше стара каменна църква. Тя притаи дъх. Това трябваше да бъде мястото, което Фиделия беше сънувала.
Били слезе от колата, след това отвори вратата и насочи пистолета си към нея.
— Излизай!