Хедър се премести само със сантиметър и то много бавно.
— Защо този Анри иска да ни убие? — изкрещя Коуди. — Не му дължа никакви пари.
Били му хвърли едно въже.
— Завържи я!
— Защо, за да ни убиеш ли? — извика Коуди. — Защо трябва да правя каквото казваш?
Били стреля с пистолета. Куршумът уцели камък точно до крака на Коуди, и го разби на парчета.
— Добре де! — съгласи се той и тръгна към Хедър.
— Сядай!
Били насочи пистолета си към нея.
Тя седна и облегна гърба си на твърдата каменна стена. Сърцето й биеше, отеквайки в ушите й.
Коуди клекна пред нея и й завърза глезените.
— Какво, по дяволите, има този Анри против нас?
— Той иска да ме убие.
— По дяволите, трябваше да се досетя, че всичко това е по твоя вина. — Коуди завърза другото въже около китките й и се изправи. — Глупава кучка, ще ме убият заради теб, проклета да си!
Той внезапно се скова и падна на пода. Тялото му започна да се гърчи, след което се повдигна на четири крака.
— Аз съм хлебарка.
Изпълзя в сенките близо до стълбите.
— Спри го! — извика Саша.
Били стреля с пистолета.
— Не! — изкрещя Хедър, дърпайки въжетата.
— Аз съм хлебарка — изписка Коуди от сянката.
Били стреля отново. Чу се шумолящ звук откъм стълбището.
Той се катереше нагоре към старият балкон. Хедър трепна. Надали беше безопасно там горе. Разбира се, не беше и по-безопасно тук долу.
Едва успя да различи тъмната фигура на Коуди, когато той се стрелна пред балкона. Били се прицели и стреля. Коуди подскочи и избяга в противоположната посока. Шерифът стреля отново.
Хедър гледаше ужасено. Цялата случка наподобяваше стреляне по патица в павилионите в увеселителния парк.
Точно тогава ужасно виене изпълни въздуха. Били спря да стреля и се заслуша.
Хедър притаи дъх. Никога не бе чувала куче или койот да вият толкова силно. Звукът беше оглушаващ и сигурно идваше от огромно същество.
— Какво беше това? — прошепна Саша.
— Не знам — отговори Били, — но звучеше много близо.
Хедър подскочи, когато чу силния шум откъм двора. Звучеше сякаш нещо метално беше разкъсано на две.
Църквата стана още по-тъмна. Слънцето явно беше залязло. Единствената светлина беше от звездите и пълната луна, които светеха през дупката в покрива.
Били и Саша се сковаха и се обърнаха с лице към олтара.
— Господарят се събужда — прошепна Саша.
Тя забърза към олтара, взе кибрита от масата и запали трите свещи.
Били остави пистолета на масата. На няколко стъпки зад нея се наведе и прокара пръстите си през голяма метална халка на пода. Дръпна я и дървена врата се отвори със скърцане.
Фигура в черно излезе, носейки се във въздуха през отвора на пода. Той продължи да се рее нагоре към дупката в тавана. Лунната светлина го обгърна като сребърен ореол.
Хедър не можеше да види лицето му, но усещаше, че той я гледа.
Подскочи, когато Били блъсна вратата на мазето.
Вампирът Луи се спусна към пода. Косата му вече не беше бяла, а черна, като палтото му. Изглеждаше като тридесет и пет годишен прецени Хедър, но знаеше, че вероятно е на поне петстотин години.
Били и Саша се поклониха.
— Господарю!
— Виждам, че сте ми довели последната курва на Жан-Люк — каза Луи тихо. — Добре сте се справили. — Той погледна към балкона. — Довели сте и още един смъртен.
Коуди побърза да се скрие в сенките.
— Ще ме позабавлява, преди да умре.
Луи се обърна, за да погледне Хедър.
Тя преглътна трудно. Никога не бе виждала толкова студени, черни очи. В този ужасен момент осъзна, че в него не бе останало нищо човешко. Той се беше превърнал в едно същество, хранещо се с хора.
Луи пристъпи към нея.
— Позволи ми да ти се представя. Аз съм Анри Леноар. — Устните му се извиха в усмивка. — Но ти няма да живееш достатъчно дълго, за да кажеш на Жан-Люк. Това ще бъде нашата малка тайна.
Тя сви колене, за да прикрие ръцете в скута си. Коуди не ги беше стегнал достатъчно добре и може би имаше шанс да се освободи, но засега бе най-добре да накара Луи да говори. Това щеше да даде на Жан-Люк и приятелите му повече време да я намерят. Щеше да даде и на нея възможност да освободи ръцете си.
— Защо мразиш толкова силно Жан-Люк?
Луи свали черните си кожени ръкавици и ги пъхна в джоба на сакото си. Ръцете му бяха бледи, ноктите дълги и боядисани в черно.