— Касимир ми предложи малко богатство, за да убия Жан-Люк, а и ще получа мястото му като господар на сборището в Западна Европа, след като Касимир поеме властта. Наградата е страхотна за толкова дребна задача, но първо искам да накарам Жан-Люк да страда. Тук идва и твоята роля. Теб ще убия безплатно.
— А ако ти платя, за да не ме убиваш?
Ъгълчето на устните му се изви нагоре.
— Забавляваш ме, но силно се съмнявам, че можеш да си ме позволиш. — Черните му очи я огледаха. — Освен това изпитвам наслада да убивам жени.
Стомахът й се сви.
— Планирам да те убия бавно. — Той пристъпи към нея. — Не ми изглеждаш много уплашена.
Това ли искаше той? Да я види как плаче и се моли? Естествено, че бе ужасена, но нямаше да му достави удоволствието да я види такава. Тя повдигна брадичка и го погледна.
— Естествено, преди това ще те изнасиля докато се храня от теб. По този начин е по-обидно за Жан-Люк.
Стомахът й се преобърна и тя преглътна с усилие горчилката, надигаща се в гърлото й. Изнасилването беше много по-обидно за нея, но явно на Луи не му пукаше. Тя беше просто начин да нарани Жан-Люк. Нямаше никаква стойност. Нищо, с което да се пазари.
— Сега съм много гладен. — Луи се върна към олтара. — Първо трябва да утоля малко апетита си. Ще ми е неприятно да те убия твърде бързо, по погрешка.
Обзе я тежко чувство на безизходица. Нямаше да успее да се измъкне оттук с приказки. Продължи да дърпа въжетата.
— Ела, скъпа моя. — Луи вдигна ръка и подкани Саша.
— Да, господарю — тя изтича към него.
Той я заведе до олтара и вдигна ръкава на блузата й. Хедър трепна при вида на раните от зъбите му.
Саша легна на масата с глава близо до свещите. Луи се наведе, за да оближе вътрешната част на китката й.
Хедър извърна глава, защото не искаше да гледа. Ала когато чу съскащ звук, хвърли бърз поглед и ахна. Зъбите му се бяха показали — дълги и остри, и той ги заби в китката на Саша.
Хедър се разтрепери. Не можеше да го допусне до себе си. Задърпа въжетата, трепвайки всеки път, когато протриваха кожата й. Беше сега или никога. Луи бе зает да се храни, а Били стоеше там неподвижно, като зомби. Пронизително виене изпълни стаята.
Луи вдигна глава, за да чуе. Кръв капеше от зъбите му върху бледата кожа на Саша.
Чу се ново виене, продължително и жалостиво, което отекна в каменните стени. Птиците се изплашиха в гнездата си сред гредите и се стрелнаха към прозорците.
— Имаме си компания. — Луи взе пистолета от масата и го даде на Били. — Приготви се!
— Да, господарю!
Луи се върна при Саша, вдигна ръката й и я захапа.
Хедър освободи едната си ръка.
— О, да!
Махна въжетата и от другата. Може би щеше успее да избяга. Точно тогава едно огромно, черно петно се изстреля през един от счупените прозорци и се приземи се на каменния под само на няколко крачки от Хедър. Тя замръзна. Не можеше да диша.
Беше огромен, тъмен вълк с дълга и рошава козина.
Ръмжене завибрира в гърлото му.
Били отстъпи назад. Лицето му беше пребледняло.
Луи се изправи. Зъбите му се прибраха и той освободи ръката на Саша, която падна безжизнена на масата. Изглеждаше сякаш е в безсъзнание.
Вълкът обърна огромната си глава и погледна Хедър. Показа зъбите си и изръмжа.
Тя ахна. Червени, светещи очи. Остри бели зъби. О, боже, това беше опасността в съня на Фиделия.
Щеше да бъде бавно убита от вампир или бързо премазана до смърт от огромен вълк.
И в двата случая изглежда времето й бе свършило.
Глава 28
Жан-Люк се събуди рязко, кашляйки докато някаква странна течност се плъзгаше надолу по гърлото му. Някой стискаше брадичката му и насила държеше устата му отворена. Той избута ръката настрани.
— Стана! — извика женски глас.
Жан-Люк се опита да седне, но вълна от замайване го повали обратно. Силни ръце го хванаха. Зрението му беше замъглено и в зеленикав оттенък. Имаше отвратителен вкус в устата си. Mon Dieu, отрова. Бореше се да стане от леглото, но тялото му не откликваше.
— Всичко е наред, Жан-Люк — здравата ръка се премести върху рамото му. — Ще ти трябват няколко секунди, за да се приспособиш.
Той разпозна гласа на Иън, въпреки че лицето на шотландеца оставаше все още размазано в зеленикав цвят.
— Какво си направил?
— Дадох ти малко от лекарството, което те държи буден през деня. — Иън му показа шишенцето с течността. — Слънцето не е залязло още.