— Добре — Роби се обърна към Финиъс. — Ти ще останеш тук с дамите.
— О, хайде де — намръщи се той. — И аз искам малко истинско действие.
— И ще я получиш, ако Луи се появи тук за още жертви — измърмори Роби. — Може да се стигне до действие, с което не би могъл да се справиш.
— Мога да се справя — кимна Финиъс. — Просто ми го дайте този негодник. Ще съжалява, че някога се е забъркал с мен.
— Финиъс! — Роби го погледна строго. — Ако Луи дойде тук, първото нещо, което трябва да направиш, е да ни изпратиш телепатично съобщение. Можем да се телепортираме тук за секунди.
— Разбрах те. — Финиъс отвори бутилката си и изпи синтетичната кръв. Избърса устата си с опакото на ръката си. — Ще пазя дамите с цената живота си.
— А и аз имам пистолетите си — добави Фиделия. — Ще сме добре.
— Хайде да вървим. — Жан-Люк остави празната си бутилка на мивката и взе Бетани в ръцете си.
Тръгнаха по коридора след това нагоре по стълбите към първия етаж.
— Нека да вземем колата — Жан-Люк се спря до офиса на охраната.
— Може и да изтичаме дотам — протестира Иън.
— Жан-Люк е прав. — Роби отвори вратата и взе ключовете за колата. — Трябва да пестим енергията си.
— Може ли да провериш слънцето вместо нас? — попита Жан-Люк Фиделия.
— Разбира се.
Възрастната жена изтича към прозореца до входната врата.
— Все още не е залязло — измърмори Иън. — Усещам го.
Фиделия погледна през щорите.
— Останала е само малка ивица на хоризонта.
— Добре. — Жан-Люк подаде Бетани на Финиъс. — Той ще се погрижи за теб докато доведа мама.
Бетани кимна.
Жан-Люк отстъпи назад и изкара сабята си. Той загря с няколко атакуващи удара. Сърцето му биеше силно, но не от упражненията. Не можеше да си позволи да мисли колко ли е изплашена Хедър сега. Само мисълта за това го задушаваше. Поне Луи беше достатъчно болно копеле и щеше да забави смъртта й. Лекарството, което ги държеше будни през деня, им даде няколко ценни допълнителни минути, за да се подготвят. И тези минути можеха да променят всичко.
Роби излезе от офиса на охраната с още един меч в дясната си ръка.
— Трябва да проверим колата за експлозиви. Аз ще погледна под купето. Иън, ти виж под капака.
— Добре.
Иън затегна връзките, които придържаха ножницата и меча на гърба му.
— Вярно ли е — попита Роби, — че шерифът е хвърлил Фил в багажника на колата си?
— Да. — Фиделия продължи да наднича през прозореца. — Съмнявам се, че ще може да ви помогне. Беше прострелян в крака.
Роби размени поглед с Иън.
— Тази вечер има пълнолуние.
— Добре. Това ще ни даде още едно предимство — кимна Иън.
— Какво предимство? — Жан-Люк прибра сабята си.
— Слънцето залезе — каза Фиделия и отвори вратата. — Вървете!
— Ключовете.
Жан-Люк ги хвана и тримата с Роби и Иън излязоха с вампирска скорост през вратата. Качи се зад волана и в секундата, в която му казаха, че е безопасно той запали двигателя. Останалите скочиха вътре и той потегли с пълна газ. Зави на юг по магистралата и набра скорост.
След няколко минути Роби вдигна ръка.
— Отбий!
— Защо?
Жан-Люк отби и натисна спирачките.
— Слушайте — прошепна Роби.
Той дочу странно виене в южна посока.
— Какво е това?
— Концентрирайте се върху звука и се телепортирайте веднага — нареди Роби.
Двамата с Иън затрептяха, след което изчезнаха.
Жан-Люк взе ключовете от таблото и се съсредоточи върху звука. Всичко стана черно.
Това не беше обикновен вълк. Хедър никога не беше виждала такъв толкова отблизо, но знаеше, че обикновено нямат червени, блестящи очи. А и този изглеждаше по-голям от нормално.
Били взе пистолета си и се прицели.
— Чакай! — вдигна ръка Луи. — Винаги можем да го убием по-късно. Искам да видя дали ще я сдъвче преди това.
Хедър преглътна. Челюстите на животното изглеждаха невероятно силни, а зъбите — много остри. Вълкът тръгна към нея и тя се притисна към стената.
Той куцаше, влачейки задния си крак. Козината му беше покрита с нещо тъмно и бляскаво. Докато се приближаваше към нея с накуцване, лапите му оставяха следи от кръв по каменния под.
Хедър погледна очите му. Блясъкът в тях беше почти изчезнала, а червеното се превръщаше в светлосиньо. Той спря пред нея и наведе глава сякаш я изучаваше и може би правеше точно това. Очите изглеждаха интелигентни и някак си познати.