Жан-Люк отстъпи назад, сваляйки меча си. Затвори очи и остави меча да падне на пода.
— Свърши се — прошепна той и се обърна към Хедър. — Свободни сме.
С вик тя изтича до него и се хвърли в ръцете му. Прегърна го през врата, а той я стисна силно.
— Свърши се — прошепна Хедър. — Това е краят.
Той целуна челото й.
— Сега си свободна и вече можеш да си върнеш стария живот обратно, ако желаеш.
Тя обхвана с ръце лицето му.
— Искам новия си живот с теб.
— И това е вариант. — Той я стисна здраво. — Това беше най-големият ми страх, че ще се събудя и че ти ще си в опасност.
— Всичко е наред — прошепна тя. — Ти го уби. Луи никога повече няма да те тормози.
Роби пристъпи към тях, за да си вземе меча.
— Добре свършена работа, Жан-Люк.
Той огледа параклиса.
— Всички добре ли са?
Саша изстена и се опита да седне, но падна обратно на масата.
— Саша — Били изтича към нея. — Слава богу, че си добре.
— Били! — тя протегна ръка към него. — Никога не съм искала да нараня някого. Моля те, повярвай ми!
— Вярвам ти. — Били взе ръката й. — Той контролираше и мен. Беше ужасно. Борих се, но нищо не можех да направя.
Шерифът целуна дланта й.
— Той помни всичко — прошепна Роби. — Разбих контрола, който имаше Луи над него, но не съм изтрил паметта му.
— Така може би е по-добре. Иначе би било трудно да обясним всичко това — каза Жан-Люк.
— Саша е загубила прекалено много кръв — прошепна Хедър.
— Ще извикаме доктор Лий отново — успокои я Жан-Люк. — Той може да й направи кръвопреливане.
— Тя няма да стане вампир, нали? — попита Хедър.
— Не — отговори Роби. — Ще се оправи. Кръвта й не е пресушена. Само се надявам доктор Лий да може да извади куршума от Фил.
Жан-Люк погледна към върколака.
— Защо не ми казахте за него?
Роби сви рамене.
— Това е фирмена тайна.
— Колко такива като него има? — попита Хедър.
— Ако ти кажа, няма да е тайна — усмихна се Роби.
— Той ухапа Били — каза му тя.
Усмивката на шотландеца помръкна.
— Мамка му — прошепна Иън и погледна шерифа притеснено.
— О, не! — каза Хедър. — Заразно е, нали?
— Да — кимна Роби.
Хедър потрепна. Горкият Били. Погледна към олтара. Той седеше върху масата и държеше Саша в прегръдките си. Е, най-накрая бе спечелил момичето, което искаше. Надяваше се, че тя няма да има против приятел, който от време на време ставаше доста космат.
— Ще му обясня по-късно — каза Роби. — Иън, телепортирай ги в къщата и се обади на доктор Лий.
— Добре. — Иън тръгна към ранената двойка и скоро тримата изчезнаха.
Хедър отстъпи назад, за да види раната на Жан-Люк.
— Теб също трябва да те прегледа доктор Лий.
— Това е просто драскотина — сви рамене той.
— Тази драскотина почти ми докара сърдечен удар. Трябва да спреш да се нараняваш всяка вечер.
Жан-Люк се усмихна.
— Сладка си, когато се правиш на властна. — Той я придърпа по-близо и прошепна в ухото й.
— Просто ще трябва да изпробваме нови пози, които няма да натоварят раната ми.
Тя се засмя.
Роби тръгна към масата и духна свещите.
— Аз ще се телепортирам с Фил и сме готови. — Той погледна нагоре към балкона. — Има ли нещо там горе? Мисля, че чух някакъв шум.
— Сигурно някоя малка тексаска мишка — каза Жан-Люк докато целуваше врата на Хедър.
— Аз съм хлебарка.
Хедър ахна.
— Коуди! Забравих, че той е там.
— Изкушен съм да го оставим тук — намръщи се Жан-Люк.
— Не — протестира Хедър. — Той всъщност беше полезен. Били изхаби патроните си, за да стреля по него. По някакъв странен начин той спаси Фил.
— Добре, ще махна командата. — Жан-Люк пристъпи към балкона и се понесе нагоре. — Хлебарке.
— Да, господарю?
Жан-Люк се рееше известно време над пода, след което отново стъпи на него.
— Готово.
— Какво става, по дяволите — изкрещя Коуди. — Как се озовах тук горе?
Жан-Люк взе Хедър в прегръдките си.
— Има едно малко момиченце, което ще е много щастливо да те види.
— Благодаря ти! — очите й се напълниха със сълзи.
— Какво, по дяволите, става тук? — Коуди слизаше надолу по стълбите.
— Колата на шерифа е отвън — каза Роби. — Предлагам ти да я закараш отново в града.