— Ако тръгне след теб, не се двоуми да я използваш.
Тя кимна, срещайки погледа му. Сърцето му забави ритъм. Mon Dieu, в какво я беше въвлякъл?!
— Ще се върна за теб, Ешарп — обяви Луи, — но първо ще убия твоята жена. Точно, както в доброто старо време, non?
— Тя не е моя жена! Не я забърквай!
— Ах, но аз виждам, че те е грижа за нея. Чудя се дали ще бъде толкова сговорчива, колкото последната ти любовница.
— Проклет да си. — Жан-Люк тръгна към стойките. — Пази я — извика той на Роби, след което се затича надолу по пътеката.
Забеляза Ангъс да се приближава от противоположната посока.
Жан-Люк разбута дрехите, търсейки Луи.
— По дяволите — промърмори Ангъс. — Вероятно се е телепортирал. Ще продължа да търся — каза той и премина на вампирска свръхскорост.
— Хвана ли го? — извика Хедър.
— Не. Той… избяга.
Жан-Люк закрачи обратно към центъра на студиото. Изпълнен с чувство на неудовлетворение, той замахна с шпагата си във въздуха. Очите на Хедър се разшириха.
Роби се разхождаше около нея, стиснал здраво клеймора си в ръка.
— Трябва да претърся периметъра. Веднага.
— Върви — кимна Жан-Люк.
Роби спринтира към френските прозорци по протежение на задната стена и излезе.
Жан-Люк си пое дълбоко дъх.
— Добре ли си?
— Предполагам. — Хедър остави коланите и шпагата на Луи върху масата за кроене. — Но не мога да разбера какво се случва. Каква е работата с всичките тези мечове? И защо някой би искал да убие един моден дизайнер?
— Дълга история. — Също така болезнена. — Иска ми се да беше избягала, както ти казах.
— Имах намерение, но когато видях да те атакува с меча, докато ти разполагаше единствено с манекена… не знам. Вероятно трябваше да се страхувам, но през целия си живот съм била изплашена и вече ми дотегна. И тогава в мен изригна тази неописуема ярост. Гняв към мен самата, задето съм такова мекотело. Гняв към бившия ми, задето е задник. Просто трябваше да направя нещо и… и се справих доста добре!
Жан-Люк взе ръката й в своята. Подозираше, че бившият й съпруг е човекът, който я бе накарал постоянно да се съмнява в себе си. Но тя се бореше с това и сърцето му се изпълни с гордост.
— Беше много смела. Може би ми спаси живота.
Хедър се изчерви.
— Не съм сигурна дали помогнах чак толкова. Ти се справяше много добре. Кой беше този?
— Никога не съм знаел истинското му име. Наричам го Луи.
— Люи?
— Не, Луи.
— И аз това казах — намръщи се тя.
Жан-Люк въздъхна.
— На френски Луи означава „той“. Луи е убиец с много имена. Жак Клеман, Дамиен, Раваяк. Той подстрекава към убийства и изпитва удоволствие от смъртта.
Ръката на Хедър потрепери.
— Защо иска да те убие?
— Защото се опитах да го спра през век… годините. Веднъж успях и от тогава той иска да страдам. — Жан-Люк стисна ръката й. — Неприятно ми е да го кажа, Хедър, но ти си в голяма опасност.
Лицето й пребледня.
— Страхувах се от това. Той мисли, че аз съм…
— Той вярва, че си моя любовница.
Хедър издърпа ръката си от хватката му.
— Тогава е най-добре да стоя на разстояние. Предполагам, че в крайна сметка няма да мога да работя тук.
— Ait contraire, трябва да работиш тук. Имам охрана, която може да те защити. Всъщност, ще е най-добре да живееш тук, докато ние… се погрижим за Луи.
— Не мога да живея тук, имам къща в Шницълбърг — изсмя се тя.
— Трябва да живееш тук. Луи уби две от жените ми в миналото.
— Той убива приятелките ти? — преглътна Хедър.
— Да. Съжалявам, че ти се случи това. Предупредих те да не му позволяваш да те види.
Хедър трепна.
— Трябваше да постъпя, както ми каза.
— Ако го беше направила, можеше да съм мъртъв. Позволи ми да те защитя. Дължа ти поне това.
— Не мога да остана тук. Дъщеря ми…
— Non. — Жан-Люк се почувства сякаш го бяха ударили е юмрук в стомаха. — Имаш дъщеря?
— Да. О, боже мой! Да не искаш да кажеш, че и тя е в опасност?
Жан-Люк преглътна. Образите на осакатените тела се появиха в ума му. Ивон през 1957 година. Клодин през 1832. Не можеше да понесе тази болка и вина отново.
— Не се страхувай! Ще защитя и двете ви!
Глава 4
Трябваше да се досети, че той не е перфектен. Всеки мъж, който бе толкова красив, колкото Жан-Люк, непременно притежаваше някой и друг недостатък. Недостатък номер едно: упорит като муле. След като Хедър се съвзе от първоначалния шок, тя отказа предложението му за защита. Ешарп изглеждаше смаян, но веднага след това повторно заяви намеренията си, сякаш налагаше някакъв закон.