Коуди забеляза огромния вълк и заотстъпва към вратата.
— Вие сте луди — извика той и избяга от църквата.
Роби се засмя.
— Хайде, Фил, остави ме да те отведа вкъщи. — Той спря насред крачка. — Оу, звяр такъв.
Хедър се намръщи. Фил беше вдигнал единия си крак и опикаваше купчината прах, която беше останала от Луи.
— Оу, иуу! — Как щеше да го погледне отново в лицето.
Фил свърши и седна на лапите си. Усмихна им се по вълчи начин, изплезил дългия си език.
Със смях Роби прегърна косматия звяр и двамата се изпариха.
— Наш ред е — каза Жан-Люк, прокарвайки ръка по гърба на Хедър. — Помниш ли как става? Прегръщаш ме силно.
— Помня. — Тя обгърна с ръце врата му.
— И след това ме целуваш — усмихна се той.
— Със сигурност. — Тя притисна устните си към неговите и остави светът да избелее.
Епилог
Три седмици по-късно.
По пътя обратно към вкъщи след сватбата, Хедър осъзна, че сега води двойствен живот. Фактът, че живееха в два свята, означаваше, че се налага да имат две сватбени тържества.
И смъртни, и вампири присъстваха на малката церемония в църквата на Хедър. Когато вампирите напуснаха тихо, младоженката събра смъртните си приятели в приемната зала на църквата за почерпка със сватбена торта и пунш.
Жан-Люк щастливо натъпка парче от сватбената торта в устата на Хедър, а тя нарочно пропусна неговата и размаза сладкиша по бузата му. Всички се засмяха, без да съзнават, че Жан-Люк не бе ял изобщо от тортата.
След това Хедър хвърли букета назад.
— И той бележи…
Треньор Гюнтер хвана букета и вдигна ръцете си нагоре, сякаш бе отбелязал тъчдаун.
Хедър и Жан-Люк си тръгнаха рано с лимузината, която ги чакаше отпред. Приятелите й мислеха, че бързат, за да хванат самолет, но следващата им спирка всъщност беше вампирският сватбен прием в студиото.
Хедър разбираше защо вампирите искат да празнуват сами. Как иначе биха могли да пият Пенлива кръв и да танцуват старомодни танци като менует. Всъщност очакваше танците с нетърпение. Жан-Люк беше прекарал последните няколко седмици като я учеше на стъпките, когато не беше зает да я люби или да работи върху сватбената й рокля.
Тя приглади коприната с цвят на слонова кост, опитвайки се да не я намачка докато седеше в лимузината.
— Това е най-красивата сватбена рокля, която съм виждала.
— За най-красивата булка, която съм виждал. — Жан-Люк целуна бузата й и засмука ухото й. — Смятам да те похитя изцяло тази вечер.
— Шшшт.
Хедър не искаше дъщеря й да ги чуе.
Бетани беше заета да отваря всички шкафчета в лимузината. Беше очарователно в синята си рокля на цветя, която Хедър беше ушила за нея.
Фиделия, изпълняваща почетната роля на майка на булката, седеше до прозореца зад шофьора. Тя почука на стъклото.
— Hola, Roberto!
Лимузината увеличи скоростта. Хедър се засмя.
— Горкият Роби.
Колата спря пред студиото на Жан-Люк… пред дома им, поправи се Хедър. Роби отвори вратата, за да могат да слязат. Фиделия се суетеше зад нея, оправяйки дългия шлейф на роклята й.
— Готова ли си?
Жан-Люк взе ръката й.
— Да. — Тя се изкачи по стълбите със съпруга си, докато Роби отваряше вратата.
Изложбената зала беше изпълнена с ярка светлина, която се отразяваше в полирания мрамор.
Стаята беше разчистена за сватбата. Покрай стените бяха подредени няколко кръгли маси, покрити с бели покривки и букети с цветя. Имаше малък бюфет с истинска храна, пунш и шампанско за няколкото смъртни, които присъстваха. Освен това имаше още една маса пълна с чаши за шампанско и Пенлива кръв, изстудяваща се в кофичките с лед, Центърът на стаята беше оставен празен за танците. Музикален състав, наречен „Високоволтовите вампири“, се бе телепортирал от Ню Йорк и се беше настанил на модния подиум, който бе украсен с каскади от муселин и цветя, изпълващи въздуха с мирис на рози и гардении.
Приемът не бе изненада за Хедър, тъй като бе участвала в планирането и украсата му, но въпреки това усети вълнение, когато съзря обстановката. Всичко беше просто перфектно.
Вампирите се подредиха, за да я посрещнат. Притесненията й, че може да не я харесат, се стопиха. Ангъс и Ема МакКей бяха първи и я прегърнаха силно. Поканиха нея и Жан-Люк да използват замъка им в Шотландия, когато пожелаят. Следващият, който ги поздрави, беше красив италиански вампир, на име Джакомо. Той целуна двете й бузи и ги покани да му отидат на гости в неговия palazzo във Венеция. Присъстваха и още няколко членове от сборището на Жан-Люк в Западна Европа.