— Виждам, че Симон и Инга не са успели да дойдат — прошепна Хедър на съпруга си.
Двете манекенки се бяха телепортирали обратно в Париж след шоуто.
— Колко жалко — усмихна се той.
— Разбра ли къде се промъкваше Симон всяка вечер?
Жан-Люк кимна и продължи да се усмихва.
— Няма да повярваш, но тя ходеше на риболов.
— За мъже ли?
Той се засмя.
— За риба. В реката. Явно обича да ходи на риболов, но не е искала да си признае.
— Странно.
Хедър разбра, че Симон обича да забива червейчета на куката. Внезапно някой я грабна в прегръдките си.
— Толкова се радвам за вас — Шана Драганести я стисна и след това отстъпи назад. — Никога не съм виждала Жан-Люк толкова щастлив. Ти си идеалната жена за него.
Хедър усети как очите й се изпълват със сълзи. Тя също не се бе чувствала толкова щастлива досега.
— Къде е твоето малко момченце?
— Оставих го с дъщеря ти и Фиделия — посочи Шана към тяхната маса. — Беше гладен, а Фиделия бе достатъчно мила да му предложи нещо за хапване. Тя е фурия.
— Да, такава е — усмихна се Хедър.
— О, боже — Шана поклати глава, — пак го прави.
Хедър зяпна.
Константин се носеше към тавана. Бетани пискаше от удоволствие.
— Просто обича да се перчи — измърмори Шана. — Обича вниманието.
Хедър притисна ръка към гърдите си.
— Но той… той е смъртен?
— С баща вампир — усмихна се Шана на съпруга си.
Хедър се обърна към Жан-Люк.
— Знаеше ли за това?
Той наблюдаваше Константин със зашеметено изражение.
— Не, чух, че нашето ДНК е малко по-различно, но не осъзнавах.
— О, боже! — Шана ги погледна притеснено. — Надявам се, че това няма да ви спре да имате собствени деца. Константин е много сладко и любящо дете.
— Сигурна съм, че е така.
Хедър го наблюдаваше как се спуска към стола си. Той се смееше заедно с Бетани.
— Прави ли и нещо друго?
— Основата му дарба е свързана с лекуването — обясни Роман. — Всеки, който има контакт с него се чувства по-добре след това.
— О!
Е, това въобще не беше лошо. Хедър гледаше как малкото момче се тъпче с бисквити.
— Константин е толкова специален, че решихме да имаме още едно дете — усмихна се Шана. — И го очакваме.
— О, боже — Хедър я прегърна. — Това е чудесно!
— Поздравления, приятели мои — Жан-Люк удари Роман по рамото.
Драганести се усмихна. Изглеждаше много привлекателен в смокинга на Ешарп, който приятелят му беше подарил, когато му стана кум.
— Жан-Люк, много се гордея с теб. Ти измина дълъг път. — Роман погледна иронично към Хедър. — Той каза ли ти, че аз го научих да чете и пише.
— Не.
Хедър вплети пръсти в ръката на съпруга си и се облегна на рамото му.
— А аз научих Роман как да се бие — каза Жан-Люк. — Беше бавен ученик.
Драганести изсумтя.
— Просто не исках да убивам. Моята мисия винаги е била да спасявам животи.
— Не е ли чудесен? — Шана го прегърна. — Имам още новини. Реших да се преобразя, евентуално след десет години. Искам децата да са достатъчно големи, за да го възприемат.
— Моля?
Хедър не беше сигурна какво има предвид тя.
— Шана се съгласи да стане вампир — каза Роман тихо.
Сърцето на Хедър подскочи. Тя пусна ръката на Жан-Люк.
— Оу… поз… поздравления.
Боже мой, жената искаше да стане вампир.
Роман и Шана отидоха да проверят какво прави сина им. Следващите гости, които ги поздравиха минаха просто като в транс.
— Добре ли си — прошепна Жан-Люк. — Имаш ли нужда да седнеш? Изглеждаш бледа.
— Аз… мисля, че трябва да седна.
Жан-Люк я заведе до масата им. След това изчезна с вампирска скорост и се върна с чиния, пълна с храна и чаша с пунш.
— Не бях сигурен какво харесваш.
Той постави храната пред нея.
— Това е чудесно, благодаря ти.
Тя взе зрънце грозде и го постави в устата си.
Жан-Люк седна до нея.
— Беше шокирана от новината на Шана?
— Да. До сега не ми беше хрумнало, че имаме още една… възможност. Мога да разбера, че тя иска да е със съпруга си завинаги, но ще трябва да се откаже от времето с децата си.