— Знам — Жан-Люк взе ръката й в своята. — Никога няма да те помоля да направиш това.
— Но се надяваш, че ще го сторя.
Той вдигна ръката й до устните си и целуна кокалчетата й.
— Нека правим по стъпка на ден или по скоро на нощ.
Тя се усмихна.
— Искам да имам деца от теб, дори ако те наистина се реят из детската стая.
Той стисна ръката й.
— Добре, защото искам още малки момиченца, които да изглеждат като своята maman.
Тя разроши черните му къдрици.
— А аз искам едно малко момченце, което да прилича на баща си.
Той се наведе и я целуна. Светкавица улови вниманието им.
— Хванах ви.
Грегори държеше цифров фотоапарат и се усмихваше.
Музикантите засвириха валс.
— Първият танц. — Жан-Люк се изправи и й подаде ръка. — Бих желал да танцувам със съпругата си.
Хедър също се изправи и го остави да я поведе към дансинга. Всички заръкопляскаха. Надяваше се, че няма да се спъне и да падне по лице пред всички.
Музиката стана по-бавна.
— Няма да има валс? — попита Хедър.
— Може да изтанцуваме един по-късно. — Жан-Люк обгърна с ръце талията й. — Засега просто искам да те държа в прегръдките си.
— Звучи ми добре — тя обви с ръце врата му.
И се движеха бавно с музиката.
Жан-Люк целуна челото й, след това облегна бузата си върху главата й.
— Обичам те и винаги ще те обичам.
С въздишка тя затвори очите си.
— И аз те обичам.
Прегръдката му се затегна.
— От сега нататък ще воюваме със страховете си заедно.
— Да.
— Страх ли те е от височини, cherie?
— Малко, защо?
— Отвори очите — прошепна той.
Тя го направи.
— Боже мой!
— Вижте, мама лети.
Бетани се беше изправила, сочейки с пръст във въздуха.
Хедър се притисна по-плътно към Жан-Люк. Те се носеха към тавана.
Дългият шлейф на роклята й се въртеше във въздуха.
— Жан-Люк — прошепна тя. — Немирник такъв!
Той се засмя.
— Остани с мене, cherie, и ще те заведа на места, които дори не си сънувала.