Бебето грабна шепа от косата й, което предизвика приятни спомени от ранното детство на Бетани. Тя се усмихна на малкото момченце с червени бузки и лазурни сини очи.
— Очарователен е. Как се казва?
— Константин — отговори Шана. — Разбрах, че имаш дъщеря?
Хедър усети накъде отива разговорът. Щяха да използват дъщеря й, за да я накарат да се почувства виновна и да приеме предложението за защита на Жан-Люк.
— Тя е на четири години. И аз мога да защитя и двете ни. Наследих пушка от баща си.
Шана потръпна.
— Държиш оръжие в къща с дете?
Хедър стисна зъби. Не приемаше нищо по-сериозно от това да бъде добра майка.
— Не я държа заредена. Разбира се, сега ще трябва да купя някой и друг патрон.
Очите на Ема блеснаха с одобрение.
— Знаеш как да стреляш?
— Да, баща ми ме научи на всичко за оръжията и как да се използват безопасно. Той беше експерт.
— Какво се е случило с него? — попита Шана.
— Беше… застрелян.
Шана се намръщи.
— По време на служба — добави Хедър. — Баща ми беше градският шериф.
— За съжаление, това само доказва, че и най-добрите професионалисти могат да бъдат убити — каза Ема. — Имаш нужда от помощ, за да пазиш дъщеря си. Не може да стоиш будна и нащрек двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.
— Фиделия също е въоръжена.
— Четиригодишната ти дъщеря има оръжие? — възкликна Шана.
— Не, разбира се, че не! — изсумтя Хедър. — Никога няма да позволя на дъщеря ми да припари до оръжие.
Тя трепна. Това не беше самата истина. Фиделия беше дала ясно да се разбере, че не отива никъде без пистолетите си.
— Фиделия е детегледачката, живее с нас и е стара приятелка на семейството. Би направила всичко, за да защити двете ни с Бетани.
— Значи има две жени у вас, които могат да стрелят, така ли? — попита Ема, усмихвайки се.
— Би ли желала да станат три?
— Това е страхотна идея! — засмя се Шана.
— Какво?
Хедър намести Константин на хълбока си.
— Мислиш ли, че Ангъс би имал нещо против? — попита Шана, след което се наведе към Хедър и прошепна. — Младоженци са.
— Женени сме вече от година, затова не мисля, че няколко нощи без мен ще го убият — протестира Ема. — Какво мислиш, Хедър?
— Много мило от твоя страна да искаш да помогнеш, но… — Хедър трепна, когато бебето дръпна косата й.
— Аз съм вицепрезидент на МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс — обясни Ема. — И съм бивша служителка на МИ-6 и ЦРУ, така че смятам, че ще бъда много добра охрана.
Хедър беше впечатлена.
— Наистина оценявам предложението, но финансовите ми възможности са доста ограничени.
— Без заплащане — прекъсна я Ема. — Жан-Люк помогна на двама ни с Ангъс, когато имахме неприятности. Дължа му го.
— Това е най-доброто решение — заключи Шана.
Константин дръпна косата на Хедър отново и тя погледна лицето му. Очите му привлякоха вниманието й.
— Дните ми са… заети, така че мога да ви охранявам само през нощта — продължи Ема. — Но по този начин двете с детегледачката ти ще имате възможност да се наспивате и да се пазите по-добре през деня.
— Разбирам. — У Хедър се настани усещането за спокойствие и примирение, докато бебето й се усмихваше. — Благодаря ти, Ема. С удоволствие ще приема помощта ти.
— Чудесно. Ще кажа на мъжете какво сме решили и след това може да тръгваме.
Ема тръгна към групата мъже.
Константин освободи хватката си върху косата на Хедър.
— Вече можеш да ме пуснеш.
Тя премигна. Гласът на малкото момче бе забележително ясен. Освен това в очите му се четеше особена интелигентност. Тя го постави на краката му.
— На колко е години?
— На седемнадесет месеца — отвърна Шана.
Хедър наблюдаваше детето, докато то спокойно се връщаше при майка си.
— Той е специално малко момченце.
Шана засия от гордост.
— Да, така е.
Тридесет минути по-късно Хедър паркира пикапа Шеви в алеята пред дома си в Шницълбърг.
— Каква възхитителна къща — отбеляза Ема, отвори вратата отдясно на шофьора и слезе от колата.
— Наследих я от родителите си.
Хедър обожаваше старата къща в стил „Кралица Ана“ с широката веранда и люлка на нея. Възхищаваше се на викторианската дърворезба, опасваща цялата веранда и балкона на втория етаж. Но най-много от всичко й харесваше фактът, че може да отгледа дъщеря си в същата къща, в която беше отраснала и самата тя.