Хедър откри още една статия отпреди тринадесет години. Имаше снимка. Леле, той изглеждаше по същия начин, както тази вечер. В това нямаше никакъв смисъл. Потърси датата на раждане на Жан-Люк, но не намери никаква лична информация.
Обратно към недостатък номер пет: Неяснота. Някои жени биха приели подобно мистериозно излъчване за плюс, но тя не харесваше изненадите що се отнасяше до мъжете. Макар че беше интригуващо.
Защо бе нарекъл Луи с различни имена, които са изчезнали преди векове и защо изглеждаше точно, както и преди тринадесет години? Козметична операция или… Една мисъл мина през ума й. Напълно странна, без съмнение, предизвикана от късния час и свръхактивното й въображение.
Ставаше дума за едно от любимите й телевизионни предавания — безсмъртните шотландци, които живееха в продължение на векове и надвиваха старите си врагове с мечове. Това обясняваше защо Жан-Люк и приятелите му се биеха с този вид оръжие. И защо говореше за убийци, живели преди векове. Дори имаше шотландски приятели с килтове. Начинът, по който се бяха скупчили в другия край на стаята, шепнейки си един на друг със сигурност наподобяваше група мъже, които крият някаква тайна.
Възможно ли беше Жан-Люк да е безсмъртен?
Хедър изключи компютъра си със сумтене. Теориите й ставаха все по-абсурдни. Безсмъртни мъже? Със същия успех можеше да започне да вярва в елфи и феи. За съжаление, беше научила по трудния начин за съществуването на троловете. Бе живяла с един такъв цели шест години.
Слизайки по стълбите, за да си вземе чаша вода, тя забеляза, че телевизорът е изключен. Можеше да чуе лекия акцент в гласа на Фиделия.
— Обърнатата карта „Отшелник“ може да означава, че страдаш от дълбока самота.
Това не звучеше като Ема. Хедър спря на вратата на всекидневната и зяпна. Не беше Ема.
Жан-Люк се изправи. Стройната му фигура бе облегната на креслото. Сините му очи блеснаха, когато забеляза пижамата й.
— Дойдох да те видя. Ема ме пусна.
Беше измамена. Хедър стисна зъби. Трябваше да се досети, че Ема се е съюзила с него.
— Къде е Ема?
— Горе е, пази Бетани — Фиделия намигна на Хедър. — Този млад мъж се кълне, че е негов дълг да те защитава. Той е muy macho, не мислиш ли?
Жан-Люк се поклони.
— На вашите услуги.
Хедър преглътна гневната си забележка. Този мъж отказваше да приеме „не“ за отговор. Обратно към недостатък номер едно: упорит като муле. А начинът, по който Жан-Люк се поклони, изглеждаше старомоден. Изключително старомоден.
Не можеше да не се запита колко може да остарее едно муле.
Глава 5
Тя беше красива, дори когато бе ядосана. Жан-Люк се възхити на пламналия зелен огън в очите й. А и начинът, по който копринената пижама очертаваше гърдите й, също не беше лош. Хедър го изгледа гневно и постави ръце на ханша си. Движението накара гърдите й да се разтресат леко. Не носеше сутиен. Винаги бе имал набито око за детайлите.
— Жан-Люк — промърмори тя. — Не те очаквах.
— Моля те, наричай ме Жан.
Би било толкова лесно да плъзне ръцете си под горнището на пижамата й и да ги изпълни със сладката мекота на гърдите й. Вдигна поглед към лицето й и забеляза, че бузите й поруменяват. Можеше да долови аромата на кръвта й, когато се втурна към лицето й, изпълвайки деликатните вени под кожата й. Кръвна група АБ.
Гладът се надигна в корема му и разпръсна тръпки на жажда по цялото му тяло. За щастие, имаше няколко бутилки със синтетична кръв скрити в хладилна чанта в колата си. Така щеше да се погрижи за физическата си нужда, но постепенно започна да осъзнава, че изпитва и друг глад, предизвикан от годините на въздържание. Липсваше му правенето на любов и не само. Липсваше му удовлетворението, безметежното удоволствие, което носеше чувството за емоционална връзка с една любяща жена. Заради Луи, тази радост от дълго време бе невъзможна за него.
Хедър кръстоса ръце пред гърдите си, което само опъна тънката материя още повече около тях.
— Не ми казвай, че планираш да прекараш нощта тук?
— Трябва, мой дълг и чест е да те защитавам.
— Това е толкова романтично — обади се Фиделия от мястото си на дивана. Тя извъртя едрото си тяло, за да вижда Хедър, която стоеше на прага. — Не мислиш ли?
— Не — намръщи й се младата жена. — Не е романтично, когато той ми се натрапва.