— Само ако любовта е използвана, за да ги държи в плен — Жан Люк я наблюдаваше внимателно. — Това ли се случи с теб?
Тя сви рамене и погледна встрани, но той усети, че отговорът е „да“. Пристъпи към нея.
— Смятам, че любовта трябва да те кара да се чувстваш по-силен и непобедим, по-свободен и способен да постигнеш каквото пожелаеш.
Погледът й срещна неговия.
— Такава любов е голяма рядкост.
— Споделяш ли такава обич с дъщеря си?
Очите й се разшириха, след което се напълниха със сълзи.
— Да.
— Тогава е достижима за теб.
Хедър прехапа долната си устна.
— А защо мислиш, че за теб не е?
— Не исках да изложа някоя жена на смъртоносното отмъщение на Луи.
Дори и да го нямаше Луи, пак щеше да съществува проблемът, че е нежив. От друга страна, Роман и Ангъс успяха да се справят с тази пречка. Може би той също би могъл.
— Ще бъде трудно да намеря жена, която да ме обича такъв, какъвто съм.
— Толкова ли е трудно да се разбира човек с теб. Нека позная. Хъркаш сякаш стадо биволи се надбягват — пошегува се Хедър.
— Не. Всъщност спя много спокойно.
— Нима не стоиш буден дяла нощ, за да полираш трофеите си от турнири по фехтовка?
— Не — засмя се той.
Хедър разпери ръце в знак на нетърпение.
— Предавам се. Не мога да кажа какво не е наред с теб.
Жан-Люк се приближи.
— Значи си готова да признаеш, че ме харесваш.
Бузите й се оцветиха в нежно розово и сладкият аромат на кръвната й АБ група се понесе към него. Тя повдигна брадичка.
— Страшно си самоуверен.
Той се усмихна бавно.
— Неприятен страничен ефект от арогантността ми.
Устните й се извиха неохотно в усмивка.
— Трудно е да не те хареса човек.
— Дай ми време. И дотам ще стигнеш.
Тя се засмя. Щастливият звук изпълни сърцето му с топлина и радост. От много години не се бе наслаждавал така на компанията на жена. Стотици години. Внезапно осъзна, че Хедър е необикновена жена. Бързият й ум бе възхитително предизвикателство. Не само че беше красива и интелигентна, но притежаваше смело и грижовно сърце. Тази нощ му се притече на помощ, без дори да го познава. И макар да й беше длъжник, тя отказваше да се възползва. Притежаваше старомодно благородство, което бе докоснало душата му.
Телефонът иззвъня и Хедър подскочи.
— Боже мой, кой би се обадил толкова късно? Малко след полунощ е — тя се затича към всекидневната и вдигна телефона, който лежеше на малката масичка до креслото. — Ало?
С изключителни си слух Жан-Люк успя да чуе ядосания мъжки глас. Спря се на вратата на стаята, достатъчно близо, за да може да подслушва, но и достатъчно далеч, за да изглежда сякаш не го прави.
Раменете на Хедър се напрегнаха.
— Знаеш ли кое време е?
— Да. Прекалено късно, за да имаш гадже у вас — присмя се мъжът. — Защо не изчака до уикенда, когато Бетани е при мен? Не искам да е изложена на отрепките, с които спиш.
Жан-Люк си пое дълбоко дъх. Това трябваше да е бившият съпруг на Хедър.
— Имам гости от друг град, които ще ми гостуват за през нощта — отговори тя ядосано. — И това въобще не ти влиза в работата — допълни и тресна слушалката. — Господи, как мразя Телма.
— Коя е тя? — попита Жан-Люк.
— Съседката. Тя е най-добра приятелка на майката на Коуди и ме шпионира. Обажда се на майка му, която пък звъни на Коуди.
— Който пък звъни на теб — завърши Жан-Люк изречението вместо нея.
Искаше му се този Коуди да се появи лично на прага. Негодникът трябваше да се научи как да уважава жените.
— Най-добре да проверя Бетани — Хедър изхвърча от стаята. — Телефонът може да я е събудил.
Тя се затича нагоре по стълбите.
Жан-Люк се премести в подножието им, за да се наслади на поклащащите й се бедра. В този момент Фиделия се провря през люлеещата се врата на кухнята е бутилка бира в ръка.
— Наслаждаваш се на гледката ли? — засмя се тя и се насочи към стълбите. — Ay, caramba, ти наистина си muy macho. Радвам се, че си тук, Хуан.
— Удоволствието е мое.
Той се зачуди дали възрастната жена е подслушвала. Най-вероятно.
— Лека нощ.
Фиделия се заизкачва по стълбите.
Явно бе забравила за последната карта таро.
— Лека нощ.
Жан-Люк се върна обратно във всекидневната.
Последната карта стоеше с лице надолу върху масичката. Предполагаше се, че тази е картата, която ще предскаже резултата от тяхната дилема. Посегна към нея и я обърна.