Отдръпна ръката си, сякаш го бяха опарили със сребро. Скелет яздеше кон.
Смъртта.
Глава 6
— Хайде, миличка. Искам да те запозная с няколко човека.
Хедър поведе дъщеря си надолу по стълбите.
Бетани беше полубудна, когато отиде да я провери и смяташе, че ще е най-добре да запознае четиригодишното дете с новите им телохранители. Последното нещо, което искаше, бе дъщеря й да се уплаши, когато се събуди и намери непозната в стаята си.
Бетани стискаше здраво ръката на майка си, докато слизаше стъпало по стъпало.
Хедър спря в подножието на стълбището и се обърна с лице към дъщеря си.
— Миличка, имаме двама гостенина. Искам да се запознаеш с Ема, защото тя ще остане в стаята ти тази нощ.
— Защо? — попита Бетани, подръпвайки розовата си пижама.
— Просто, за да се увери, че ще си в безопасност. Нещо като твой личен ангел-хранител.
— О — премигна Бетани. — Тя има ли крила?
— Не, но е красива като ангел — Хедър поведе дъщеря си към всекидневната и забеляза Жан-Люк до холната масичка.
Той отстъпи назад и застана сковано до креслото.
Хедър присви очи. Забеляза наченки на вина в изражението му, преди чертите му да станат непроницаеми. Какво беше намислил? Тя погледна към масичката. Таро картите бяха подредени в спретнато тесте.
Младата жена се зачуди каква ли е била седмата карта. Беше ли я видял Жан-Люк? Премести погледа си от тестето обратно към него и осъзна, че той ги наблюдава любопитно.
— Доведох Бетани, за да се запознае с вас.
— Прилича много на теб.
— Да. Казват му генетика.
Хедър остана с впечатлението, че той не е бил често в компанията на деца.
— Миличка, това е г-н Ешарп.
— Здрасти — вдигна ръка Бетани.
Жан-Люк се поклони.
— За мен е чест да се запознаем, Бетхани.
Момиченцето подръпна пижамата на майка си и прошепна:
— Той говори смешно.
— Защото е от Франция. Като Бел — прошепна Хедър, наясно с ироничния поглед, който й отпрати той.
— И звярът ли? — попита Бетани.
Младата жена го изгледа също толкова иронично.
— Точно така.
— И той ли е мой ангел-хранител? — попита Бетани.
— Не. Само Ема. — Хедър се огледа наоколо, но гостенката й явно беше все още отвън на верандата.
— Аз ще пазя майка ти — обясни Жан-Люк.
— О — кимна Бетани. — Тогава ти ще спиш в стаята на мама.
Хедър се покашля.
— Това няма да стане.
— Ще удовлетворя желанията на майка ти. — Очите на Жан-Люк заблестяха, докато погледът му се спускаше по нея. — Най-пламенното ми желание е да я видя напълно… доволна.
Кожата на Хедър настръхна. Боже мой, той я разсъбличаше с поглед и то в присъствието на дъщеря й. Този човек наистина беше звяр. Бузите й пламнаха.
Жан-Люк само се усмихна.
Шумът от отварянето на входната врата я разсея и тя забеляза Ема да влиза.
— Проверих периметъра, след като Ангъс си тръгна — обяви новодошлата и заключи вратата.
— Чисто е.
Бетани обгърна с ръчичка крака на Хедър.
— Това ли е моят ангел-хранител?
— Да. Ема, това е Бетани. Исках да се запознаете, след като ще бъдеш в стаята й тази вечер.
— Разбира се — Ема се приближи, усмихвайки се на Бетани. — Мили боже, ти си красива като принцеса.
Бетани се изкиска и пусна крака на майка си.
— Бях принцеса за Хелоуин. Мама ми уши костюма.
— Сигурна съм, че е бил прекрасен.
Бетани вдигна поглед към Хедър.
— Тя също говори смешно. И тя ли е от Франция?
Ема се засмя и погледна Жан-Люк развеселена.
— Аз съм от Шотландия. Живея в замък.
Момиченцето пристъпи към нея.
— Аз имам замък в стаята си. Розов е.
Ема се наведе.
— Супер. С удоволствие бих го разгледала.
Бетани отново погледна към майка си и попита:
— Мога ли да й го покажа?
— Разбира се. — Младата жена протегна ръце за прегръдка. — Дай да те целуна за лека нощ.
Когато Бетани се хвърли в ръцете й, Хедър продължи:
— Не стой будна до късно.
— Добре — отвърна дъщеря й и се обърна към новата си приятелка. — Имам и къща за кукли.
— Видях я. — Ема хвана Бетани за ръка и я поведе нагоре. — Много е голяма.