— Вътре живее едно семейство — съобщи Бетани, докато изкачваше стъпалата едно по едно.
— Майка с малко момиченце.
— Разбирам — промърмори Ема.
— Имаше и татко — допълни детето, — но майката го накара да си тръгне.
Хедър се сви.
— Той си е добре — продължи Бетани, стигайки до последното стъпало. — Сега живее в гардероба.
Хедър покри устата си с ръка, за да възпре стона си.
— И това му е много — прошепна Жан-Люк.
Младата жена се обърна и го намери да стои точно зад нея. Топлина изгори бузите й. Най-накрая се беше примирила и бе приела закрилата му, но не се чувстваше комфортно, когато той научаваше толкова много неща за личния й живот.
— Може би сега разбираш защо отказах да остана у вас. Бетани преживя твърде много напоследък.
— От колко време си разведена?
— Мина повече от година откакто подписахме документите, но се преместихме тук преди почти две години — Хедър въздъхна и се насочи към дивана. — Майка ми тъкмо бе починала и ми беше оставила къщата. Слава богу, че имахме къде да отидем. — Тя седна на дивана. — Не всички жени имат този късмет.
— Не си имала чак такъв късмет с брака си.
Жан-Люк прекоси стаята и седна в креслото.
— Коуди е идиот, но не бих могла да съжалявам. — Тя взе кадифената възглавничка в скута си. — Имам Бетани.
Сълзи изпълниха очите й и Хедър премигна, за да ги прогони. Не искаше да бъде твърде емоционална в присъствието на този мъж, когото едва познаваше. Ала не минаваше и ден, без да благодари на бога за дъщеря си.
Точно заради Бетани бе продължавала да се бори, дори когато положението изглеждаше безнадеждно. Не си позволяваше да се предаде на отчаянието и самосъжалението, дори и да й се искаше, защото отказваше да изглежда слаба или несигурна пред Бетани.
Жан-Люк се наведе напред и облегна лакти на колената си.
— Ти си добра майка. Тя е късметлийка, че те има.
Наистина мило от негова страна да го каже. Би било толкова лесно да се увлече по такъв мъж, но тя все още знаеше прекалено малко за него. Затова беше тук на дивана, след полунощ, макар да беше изтощена. Имаше нужда да разбере повече за този размахващ меч, мистериозен мъж в смокинг, който настояваше да я защитава.
Хедър си пое дълбоко дъх.
— От колко време Луи убива твои приятелки?
— От доста дълго. — Мръщейки се, той задърпа черната си вратовръзка, докато не я развърза. — Но те уверявам, че няма да му позволя да нарани теб или дъщеря ги. Тази негова Якобинска диктатура приключи.
Намръщеното му изражение внезапно премина в израз на облекчение и надежда.
— Картата на смъртта. Разбира се, че означава неговата смърт.
— Моля?
Жан-Люк посочи към тестето с таро карти.
— Погледнах последната карта. Беше Смъртта. Не казах нищо, защото не исках да се притесняваш.
Хедър се изсмя.
— Тя не би ме уплашила. За последните две години съм я изтегляла много пъти от тестето. Всъщност картата не означава буквално смърт, а прераждане. Както смъртта на брака ми ми позволи да започна едно ново начало.
— Ааа. — Той кимна. — Това звучи много по-добре. Надявам се и аз да получа ново начало.
— Наистина ли?
Това бе странно. Нима не беше вече богат и преуспял? Но от друга страна, богатството и успехът невинаги означаваха щастие. Какво бяха казали картите за него? Горкият мъж беше самотен. Звучеше логично, ако избягваше да има връзки заради Луи.
— Ако се отървеш от Луи, ще си получиш живота обратно. И ще имаш своето ново начало.
— Не съм се замислял чак дотам — отвърна той, премествайки се по-напред в креслото. — Съжалявам, че сега си в опасност, а и в момента основната ми грижа е да те защитя.
— Но може би е за добро, че той се върна. Ще имаш възможност да разрешиш тази каша веднъж завинаги и ще си свободен да се наслаждаваш на живота си.
Както и да спреш да бъдеш самотен.
— Току-що описа едно примамливо за мен бъдеще, но все пак с удоволствие бих се отказал от него, ако можех да залича заплахите на Луи срещу теб.
Хедър преглътна с усилие. Колко самоотвержен и благороден беше този мъж. Изглеждаше прекалено добър, за да е истински. Какво бе разкрила таро картата „Луна“ — илюзия? И преди е била заблуждавана от мъжете, така че трябваше да внимава. Ала картата можеше да означава и нещо свръхестествено. Теорията за безсмъртието изплува отново в съзнанието й. Красиви безсмъртни мъже, които се опитваха да си отсекат главите. Тогава дали и Луи беше безсмъртен? Това със сигурност би обяснило имената, с които го нарече Жан-Люк.