— Добре — въздъхна той с облекчение.
Взе празната бутилка от Ема и я остави в колата, а от задната седалка взе меча и бастуна на Луи, заедно със собствената си шпага. След това заключи автомобила и се насочи към предната веранда.
— Надяваш се Фиделия да открие Луи? — попита Ема.
— Да.
Жан-Люк забеляза малкия чифт ролери пред входната врата и книга с меки корици върху възглавницата на люлката на верандата. Животът си беше продължил тук през деня, а той го беше пропуснал.
— И аз съм медиум — прошепна Ема. — Повече от обикновените вампири. Ослушвах се за някакви признаци на вампирска телепатия в района, но засега е тихо.
Жан-Люк въздъхна, докато позвъняваше на вратата.
— Луи е много добър в криенето. Господ ми е свидетел, че в продължение на векове се опитвах да го намеря. — И винаги се проваляше.
Потискащите му мисли се изпариха, щом вратата се отвори и Хедър се появи с усмивка на уста. Беше облечена в лятна тюркоазна рокля и носеше сандали в същия цвят. Блясъкът в очите й и сияйното й излъчване разпалиха желанието в Жан-Люк. Изглеждаше истински щастлива да го види.
— Влизайте — покани ги тя и отстъпи назад. — Имаме останала от вечерята лазаня, ако сте гладни.
— Много мило, но вече ядохме.
Надяваше се, че дъхът му не мирише на кръв. Затвори и заключи вратата.
Малкото момиченце, Бетани, се доближи до новата си приятелка.
— Здрасти, Ема.
После погледна срамежливо към Жан-Люк.
— Здрасти.
Той се поклони леко.
— Добър вечер, Бетани.
— Здравей, миличка= — Ема коленичи, за да прегърне малкото момиченце. — Хубав ли беше денят ти?
— Да — отвърна Бетани, а после се наведе напред и прошепна високо. — Мама искаше да изглежда красива за г-н Шарп.
— Бетани! — Лицето на Хедър се изчерви. — Защо не заведеш Ема горе да й покажеш… нещо?
— Например новата ми книжка? — весело попита Бетани.
— Да, моля.
Хедър погледна гневно Фиделия, която стоеше до стълбите и се кикотеше.
Жан-Люк също искаше да се засмее, но успя да остане невъзмутим.
— Хайде да вървим.
Ема поведе малкото момиченце нагоре по стълбите. Тя погледна назад към него, а очите й блестяха от веселие.
— Виждам, че си донесъл бастуна и меча на Луи — побърза да смени темата Хедър. — Фиделия е готова да ни помогне да го открием.
Тя посочи към всекидневната.
Жан-Люк я последва.
— Справила си се чудесно.
— С кое? — тя погледна назад към него. — Да остана жива? Днес беше много спокойно.
— Това е добре, но имах предвид казаното от дъщеря ти. Изглеждаш много красива.
Хедър махна нехайно с ръка.
— Бетани обръща всичко на романтика. Дори плюшените й играчки са женени една за друга. Кара ме аз да извършвам церемониите. Днес венчах мъжка чихуахуа за женска горила.
Фиделия се засмя, докато сядаше на дивана с чантата си в ръка.
— Това куче е сбъркало дървото.
Жан-Люк постави меча си до креслото.
— Приятелят ми Роман постоянно повтаря, че с любов всичко се постига.
— Si, като например двойно убийство — каза Фиделия и потупа чантата си.
— Или битка за родителски права — изсумтя Хедър.
Жан-Люк я погледна огорчено.
— Цялата си вяра в любовта ли си изгубила?
Тя извърна поглед и бузите й поаленяха.
— Не. Винаги има надежда. Ще започваме ли?
— Добре тогава.
Той постави меча и бастуна на Луи на масичката пред Фиделия.
Тя взе бастуна в скута си. Затвори очи и прокара пръсти нагоре-надолу по полираното дърво. Хедър седеше кротко до нея.
Жан-Люк се намести в креслото и зачака.
— Много тъмно място е — прошепна Фиделия.
Това не беше голяма изненада. Всички вампири се нуждаеха от тъмнина за дневния си мъртвешки сън.
— Изба — продължи Фиделия. — Изградена от камъни. Без прозорци — тя поклати глава. — Прекалено е тъмно. Нищо не мога да видя.
— Можеш ли да ни кажеш колко е далеч? — попита Жан-Люк.
— Не е много далеч, но не е и много близо. Не мисля, че е в града — Фиделия си пое рязко дъх. — Той ме усети.
Очите й се отвориха широко и тя остави бастуна на масичката.
— Това беше грешка. М-мисля, че той… може би е медиум.
Луи притежаваше телепатични вампирски способности, но това не беше нещо, което Жан-Люк можеше да признае.